Глен Мийд - Измамата

— Какво искаш да кажеш?

— Ако татко е хвърлил пакета през борда, може да е използвал една от шамандурите като маркер къде го е направил.

— Това, макар и рисковано, наистина е възможно — съгласи се Марк, но не изглеждаше убеден. И той проследи с поглед как Стейвс поглежда през прозореца и се отдалечава.

— Какво има? — попита Дженифър.

— Не можем да седим тук и да чакаме Келсо да се върне — прошепна Марк. — Трябва да направим нещо. Следи Стейвс, Дженифър. Веднага ми кажи, щом започне да идва насам.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще видя дали мога да измъкна онзи нож.

— Внимавай, Марк.

— Разбира се.

Той изчака Стейвс да тръгне към пътеката, коленичи, бръкна в пролуката между хладилника и фризера и опипа.

— Има ли нещо? — попита Дженифър.

— Не.

— Опитай от другата страна.

Марк отново бръкна дълбоко и си ожули кожата.

— Нищо не напипвам…

— По-бързо! Стейвс се връща… — предупреди го Дженифър.

В следващата секунда пръстите на Марк докоснаха нещо тънко и метално. Той натисна с рамо хладилника, леко го повдигна, заби пръсти в тесния процеп и успя да изчовърка нещото оттам. Уви, не беше нож, а белачка за картофи.

— Марк… за бога, побързай!

Марк изпълзя под нивото на прозореца до стола си и успя да седне на него част от секундата, преди Стейвс да надникне през стъклото.

— Да се престорим, че разговаряме оживено — предложи Дженифър, уловила с периферното си зрение силуета на Стейвс зад прозореца. Той задържа по-дълго поглед върху тях, сякаш не беше сигурен дали всичко е наред, после се обърна и поднови кръстосването.

Марк изпусна задържания в гърдите си въздух.

— Да се надяваме, че не е забелязал нищо съмнително.

Дженифър проследи отдалечаващия се Стейвс, който каза нещо на стоящия в началото на дъсчената пътека блондин. В този момент я озари идея.

— Ами ако касетата още е на пътеката?

— Какво искаш да кажеш?

— Не е ли възможно татко да я е закрепил по някакъв начин на долната страна на пътеката или да я е завързал под нивото на водата? Може например да й е пристегнал към някоя от гредите. Това не е ли място, където никой няма да се сети да търси?

Марк огледа пътеката. От време на време тя изчезваше под поредната стоварила се върху нея разпенена вълна.

— Ако допуснем, че е закрепена по начин, който не позволява откъсването й по време на буря, мястото иначе изглежда добре. Колко ни остава?

Дженифър си погледна часовника.

— Една минута.

От другата страна на вътрешната врата се разнесоха крачки. Изглежда, Келсо се връщаше. Мрак трескаво се замисли, хвърли поглед към пожарогасителя и прошепна:

— Въпросът е да им кажем ли за касетата? Имам една идея да спечеля малко време, но трябва да направиш точно както ти казвам.

— Каква идея?

Марк обясни и Дженифър веднага попита:

— Ами ако Келсо ни убие, понеже не му кажем?

— Е, със сигурност ще ни убие, ако му кажем.

Вратата се отвори с трясък и Келсо влезе. Пистолетът беше в ръката му. В същия момент и Стейвс влезе откъм двора. Изглеждаше премръзнал. Затръшна вратата и облекчено опря гръб на нея.

— Е, държаха ли се прилично? — поинтересува се Келсо.

Стейвс явно не беше съвсем сигурен, защото посочи Марк с пистолета си и каза:

— Може и да бъркам, но имам чувството, че Райън става от стола си.

— Какво можеш да отговориш на това, Райън? — повдигна вежда Келсо.

— Представа нямам за какво говори.

— Претърси го — нареди Келсо.

Стейвс вдигна Марк на крака, блъсна го с гръб към стената, прерови джобовете му и опипа старателно тялото му. Намери картофобелачката и я показа на Келсо.

— Я виж ти… Лошо момче.

Келсо стисна челюсти.

— Сигурно си мислиш, че си много умен, Райън?

— Както се оказа, едва ли мога да се похваля с това.

Келсо светкавично замахна, улучи Марк в челюстта, главата му отхвръкна и от ъгълчето на устата му потече кръв. Стейвс се възползва от моментното му замайване и го ритна в корема. Марк изпъшка и се свлече на пода.

— Стани!

Марк се изправи, държеше се за корема.

Келсо опря пистолета в слепоочието му и попита Дженифър:

— Крие ли още някой от вас изненади в ръкава си? Искам да ви предупредя, че ако Стейвс ви претърси и се окаже, че сте ме излъгали, Райън ще получи куршума без никакви обяснения. Та питам: има ли още изненади?

— Не — отвърна Дженифър.

Келсо се обърна към Марк.

— Ти ме излъга, Райън. Дали да не направя от теб урок за останалите, като те убия на секундата? — Пръстът му леко натисна спусъка, но без предупреждение той го завъртя и го насочи срещу Боби. После изгледа Дженифър. — Или е по-добре Боби да си отиде пръв? Което ще ти докаже, че говоря напълно сериозно. Така… кажете сега как стоят нещата с касетата. Времето ви изтече.