Глен Мийд - Измамата

Щом дръжката помръдна, Дженифър се скри зад вратата. Сърцето й биеше лудо. Стискаше пистолета с две ръце. Планът предвиждаше да изтича до дома на Марк и да използва телефона там, но не й бе останало време. Стегна се. Знаеше, че трябва да застреля Келсо на място. Това бе единственият начин. За секунда през главата й минаха десетки мисли.

„Дръж пистолета здраво и просто дръпни спусъка“, каза си. Но ръцете не я слушаха, буквално се тресяха от обзелия я страх. Щеше ли да може пак да застреля човек от упор, само че този път без да е в плен на емоциите? Искаше да отмъсти, искаше Келсо да си плати за унищожаването на семейството й, но разбираше, че онова, което трябва да направи, ще я свали на неговото ниво, и това я ядосваше.

Келсо влезе. Дженифър го гледаше в тила. Имаше част от секундата да направи нещо и тя се прицели малко над основата на черепа му.

„Моля те, господи, нека го убия с първия изстрел!“

Затвори очи, дръпна спусъка и оръжието изгърмя.

Всичко ставаше като в забавен каданс. Когато изстрелът заглъхна, Дженифър отвори очи и видя, че Келсо е отхвърлен напред от куршума.

Сърцето й биеше лудо, тя цялата трепереше. Келсо се бе ударил в кухненския плот и бе паднал на пода, но все още беше жив. Държеше се за врата и между пръстите му бликаше кръв. Без да мисли, Дженифър насочи пистолета към главата му и отново натисна спусъка.

Пистолетът изтрещя, ръката й отхвръкна от отката, а куршумът този път улучи ръката на Келсо — по-точно един от пръстите му, който остана да виси само на някакво сухожилие.

Келсо изкрещя и се превъртя към вратата. На мястото на първоначалния му шок се надигаше страхотен гняв. Дженифър се изплаши, че само го е одраскала по врата, затова се прицели в тялото му и пак стреля. Не улучи. Келсо се надигна и излезе заднешком през кухненската врата. В ръката му се появи пистолет и той бързо стреля два пъти, след това още два. Куршумите раздробиха мазилката над главата на Дженифър.

— Ах ти, кучко! — изкрещя той и стреля пак. — Шибана кучко!

Дженифър отчаяно затърси прикритие. В следващата секунда един куршум я одраска по ръката — сякаш я изгориха с нажежен ръжен. Тя изпищя и изпусна оръжието. Нямаше време да го вдигне, защото всичко ставаше много бързо. Разбра, че трябва да избяга от стаята, преди случен рикошет да мине през дървената врата на килера и да убие Боби. Келсо стреля пак и куршумът звънна над главата й. Тя изскочи в коридора и хукна към предната врата.

Знаеше, че път назад няма. Трябваше да се придържа към плана на Марк: „Иди у нас и се обади на 911. Възможно е в едно от чекмеджетата на скрина да има пистолет…“.

Всъщност друга възможност нямаше и трябваше да рискува, макар да се страхуваше да остави Боби самичък.

„Моля те, Господи, запази Боби жив!“

Надяваше се, че той ще остане скрит в килера, макар и ужасен от канонадата. Въпреки това се чувстваше сякаш го изоставя.

„Няма време за душевни терзания.“

Изтича през моравата под шибащия дъжд. Още по средата на улицата дробовете й сякаш вече горяха, но се осмели да погледне назад и видя Келсо да се показва залитащ на прага, все така с ръка на врата, залиташе. За част от секундата погледите им се преплетоха.

А после Келсо се втурна след нея и почна да стреля.

Дани Флин усещаше, че се оформя калпава нощ. Нямаше никакъв шанс да се прибере рано, особено след като Лу Гаруда го бе помолил да използва всичките си ресурси, за да открие хлапето.

Флин вече бе упълномощил един от детективите си да разпространи искане за общо издирване и сега всяка патрулна кола в Ню Йорк вече беше уведомена да следи за тъмносин буик с двама мъже и отвлечено седемнайсетгодишно момче — Боби Марч. Флин не хранеше особени надежди, но след десетина минути спешно се обади един от детективите му.

— Дани? Получихме нещо, за което мисля, че трябва да знаеш. На 911 току-що е позвънила жена от мобилен телефон. Съобщила, че се казва Дженифър Марч, и казала, че някакви хора се опитват да убият нея и брат й.

Флин трескаво придърпа бележника си.

— Какво друго е казала?

— Нищо. Линията прекъснала.

— Повтори обаждането още веднъж.

След двайсет секунди Дани тресна слушалката на телефона и веднага я вдигна, за да набере друг номер, този на Гаруда.

— Лу, Дани съм. Къде си, по дяволите?

— Продължавам да снова покрай Риърдън авеню с надеждата да засека шибаната кола. Къде другаде?

— Чуй… Имам някои добри и някои лоши новини. Преди няколко минути получихме обаждане на 911 от жена, от мобилен телефон. Заявила е, че се казва Дженифър Марч, и е била много изплашена. Казала, че някакви мъже се опитват да убият нея и брат й. Само че връзката прекъснала.