Глен Мийд - Измамата

— Прав си. Казва се Стейвс и е от ЦРУ. А ако те интересува неговият мотив, мога да кажа, че моят вид пенсионна осигуровка му допада повече от тази на Чичо Сам. — Келсо се засмя и се обърна към Дженифър. — Приятелят ти е добър, признавам му го. Позна горе-долу всичко.

— А другите, онези двамата, които са отвлекли Боби? Те кои са? — попита Дженифър.

— Наемници, нищо повече. Една от страничните облаги в това да работиш за ЦРУ е, че се запознаваш с най-добрите. Професионалисти, които правят каквото се иска от тях, стига да им плащаш достатъчно. За нещастие на онзи, когото ти уби във влака, той е искал само да те изплаши, макар да допускам, че може да се е престарал. Както и да е, трябвало е да бъде по-внимателен.

Марк изгледа ядосано Келсо.

— Защо? Защо е било нужно да изглежда, че някой преследва Дженифър и едновременно с това Стейвс е разигравал ролята на неин защитник?

— Това е стара тактика на Управлението. Ако поставиш някой в опасна ситуация и после направиш така, че да изглежда, сякаш си го спасил, той е много по-склонен да ти се довери с живота си и може би дори да сподели с теб тайните си. — Келсо се усмихна и седна. — Такъв беше планът. След като се проникнеше от доверие към Стейвс, Дженифър щеше да види в негово лице свой защитник и доверено лице в условия на стрес и засилваща се опасност. Измамата ни донесе дори бонус, когато открихме братя Фогел. Най-хубавото бе, че разбрахме какво е станало с Лазар и Марч и научихме за касетата. Честно казано, дори човек като мен, на когото не е никак лесно да се угоди, оценява този план като отличен.

— И какво е моето място в него? — попита Марк.

Този път Келсо дори се засмя на глас, преди да отговори:

— Ти беше резервата, застраховката ни в случай че Дженифър не повярва на Стейвс. В действителност първоначалната ни идея беше да пътуваш с нея и да се сближите, може би дори да преспите, след което, ако се наложеше, щяхме да те убием пред очите й, за да покажем, че не се шегуваме, така че да омекне и да се изплаши до степен, когато да е готова да ни каже и най-големите си тайни. Но когато Дженифър не пожела да пътуваш с нея, се наложи да превключим на резервния план, който означаваше, че след като така и така си в Европа, щяхме да те използваме за подсигуровка. Тя дори помисли, че я преследваш с опела, така че и ти беше започнал да я плашиш. Както казах, отличен план.

Дженифър изгледа възмутено Келсо, разбрала най-сетне всички подробности.

— А какво се случи с истинския Франк Маккоул?

— О, той е мъртъв, за жалост. Също като сина си, чиято смърт изигра толкова централна роля в подсилването на измамата.

— Ти си безсърдечен зъл мръсник, Келсо.

— И човек, който ще стане много, много богат.

— Уби майка ми, простреля Боби!

Келсо погледна Ник Стейвс и повдигна вежди.

— Казал си й?

Стейвс кимна.

— За нещастие, това е истината — спокойно каза Келсо на Дженифър. — Нищо лично, разбира се, просто бизнес, нещо, което трябваше да се направи.

Дженифър се хвърли върху него, но той я хвана за китката и я изви зад гърба й. Марк също скочи, но Стейвс беше много по-бърз — спря го и насочи пистолета си към главата му.

— Стой кротко.

Ококорен от страх, Боби заплака.

— Това беше глупаво — каза Келсо на Дженифър. — Виждаш ли как разстрои брат си. Сега сядай и не мърдай, докато не ти разреша. — Блъсна я обратно на стола, а тя се обърна и притисна до себе си Боби. — Дай ми ключа — заповяда Келсо.

Дженифър отвори чантата си и му подаде сребърния ключ. Келсо го разгледа, подхвърли го на дланта си и го плесна на масата пред себе си. После каза замислено:

— Трудно е да повярва човек, че едно толкова малко нещо може да създаде толкова много проблеми.

— Какво искаш от мен? — предизвикателно попита Дженифър. — Не знам къде е касетата.

Келсо се усмихна, извади пистолета от джоба си и нави на дулото му черния цилиндър на заглушителя.

— Е, ако е така, значи няма какво повече да си кажем.

Келсо почти опря пистолета в главата на Дженифър.

— Ако трябва да съм откровен, минавала ми е мисълта, че може би криеш нещо от мен. Но всеки номер, който използвахме, за да ти развържем езика, се провали, така че вече съм склонен да допусна, че е възможно да казваш истината. — Келсо се усмихна и внимателно остави пистолета на масата. — Аз обаче продължавам да си мисля, че касетата е скрита някъде тук. И знаеш ли защо мисля така? Преди две години наредих да се проверят всички банки в щата Ню Йорк, за да разбера дали родителите ти са наели депозитна касета в някоя от тях. Оказа се, че не са. Така-а… какъв извод можем да си направим от това? Или че баща ти се е отървал от касетата, или че я крие някъде. Ако бях аз и ако разполагах с нещо толкова скъпоценно, знам със сигурност, че щях да го скрия на истински безопасно място, което бих предпочел да ми е подръка. Какво мислиш, Дженифър? Съгласна ли си?