Клайв Къслър - Смяна на полюсите

[* Реите са хоризонталите дървени греди, на които се прикрепват корабните платна. Нок се нарича техния край. Слънцето над тях съответства на 11 часа предобед, когато офицерите и моряците са получавали първата си дажба ром за деня. – Б.авт.]

Капитанът наля водка и на тримата. Чукнаха се и Кърт и Джо гаврътнаха чашите си наведнъж. Капитанът очевидно беше впечатлен. Очакваше, дори се надяваше, че ще се задавят с високоградусовия алкохол.

Остин обаче похвали водката и рече:

— Извиняваме се за отклонението ви, капитане, но е важно да стигнем до острова възможно най-бързо.

— Ако толкова бързате, защо не отидохте дотам със самолета?

— Ще ни се никой да не разбере, че сме пристигнали.

— „Котелни“ не е невидим – изсмя се Иванов.

— И това е така. Важно е корабът да остане извън зрителен обхват откъм острова. Ще изминем останалия път сами.

— Както желаете. Остров Айвъри е уединено място. Ще срещнете само няколко учени на шантава експедиция за клониране на вълнисти мамути.

— Знаем – отвърна Остин. – Затова сме тук. Един от учените е Карла Януш. Мислим, че може да е в беда.

— Госпожица Януш пътуваше на „Котелни“. В каква опасност е?

— На острова може да има хора, които искат да я убият.

— Не разбирам…

— Ние също не знаем много подробности, но сме наясно, че трябва да стигнем колкото се може по-бързо.

Капитан Иванов грабна телефона за вътрешна връзка и нареди корабът да се движи с пълна скорост. Остин вдигна изненадано вежди. Карла Януш явно бе доста специална, щом беше успяла да омагьоса този загрубял морски вълк.

— Още една молба, ако нямате нищо против – каза Остин. – Чудя се има ли свободно място на палубата, където с Джо да поработим, без да пречим на екипажа.

— Разбира се. На кърмата има предостатъчно място.

— Дойдохме с две големи торби. Може ли да се погрижите да ни ги донесат?

— Веднага!

— И още нещо – надигна се Остин.

Тези американци сякаш не спираха с изискванията.

— Да?

— Не прибирайте бутилката – рече Остин с усмивка.

— Ще ни трябва, за да отпразнуваме безопасното завръщане на госпожица Януш.

Свъсеният капитан се ухили широко. Тупна двамата си гости по гърбовете, тъй че им намести кокалите, и ги съпроводи до главната палуба. Заобиколиха двама от моряците, които мъкнеха торбите зад надпалубните пристройки.

Капитанът ги остави, а неколцина моряци от екипажа се зазяпаха в кръглата метална рамка, която Остин и Дзавала извадиха от торбите.

На алуминиевата рамка се виждаха компактен двутактов двигател, десетлитров резервоар и витло с четири перки. Прикрепиха рамката към една тясна седалка, а после – към устойчив на разкъсване найлон, който разстлаха на палубата. Не след дълго бяха сглобили „Адвенчър Експресо“, френски модел параглайдер. Дзавала, летял с какви ли не апарати, изгледа параглайдера скептично.

— Това прилича на комбинация между електрически вентилатор и бръснарски стол.

— Съжалявам – сви устни Остин. – Не можах да побера хеликоптера в торбите.

Дзавала тръсна глава.

— По-добре да си съберем останалия багаж.

Моряците го бяха занесли в каютата им. Остин извади от пътната си торба кобур и провери зареден ли е револверът му, а сетне напълни една чантичка на колана с още амуниции. Джо пък бе избрал пистолет „Хеклер и Кох“, 43-и калибър. Имаха и джипиес, компаси, преносими радиостанции, аптечки и друга екипировка за спешни случаи. Сложиха си надуваеми колани, вместо неудобни спасителни жилетки и облякоха непромокаеми екипи върху вълнените пуловери.

Един моряк почука на вратата и предаде поканата на капитана да се качат на мостика. Когато влязоха на мостика, Иванов им махна да отидат при него до радара и им посочи едно петно на монитора.

— Това е островът. На около десет километра сме от него. Колко искате да приближим?

От зелените води се надигаше лека мъглица. Небето се въсеше. Видимостта бе на по-малко от километър и половина. Остин каза:

— Когато видим острова, пуснете котва.

Капитанът разстла една карта.

— Основното пристанище е в южната част. По брега има и други, по-малки.

Остин се посъветва с Дзавала и реши да започнат от лагера на експедицията, а после да вървят по реката навътре към сушата.

— Имаме гориво за около два часа във въздуха, тъй че ще трябва да внимаваме и да не се отклоняваме – Каза Остин.

Отново преговориха плановете и тъкмо бяха приключили, когато наблюдателят съобщи, че вижда острова.