Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Предполагам, че говорите за магнитните полюси? – попита Адлър.

— Ще ни се да бе само това – въздъхна Гамей. – Но може да ни чака и геоложко изместване и земната кора да се придвижи върху ядрото.

— Не съм геолог – каза Адлър, – но това звучи катастрофално.

— Всъщност – и Гамей се усмихна безрадостно, – звучи като Деня на Страшния съд.

Последва тежко мълчание. Адлър се прокашля.

— Сякаш чух думата „вероятен“. Значи имаме някакви шансове да не се случи.

— Щях да се радвам да ви кажа, че имаме сигурен изход – рече Гамей. – Но си прав, че не сме сигурни в нищо. Не знаем колко надежден е източникът ни от Лос Аламос, затова Пол измисли начин да проверим теоремите на Ковач.

— Как точно? – попита Адлър.

— Със симулация – отвърна Пол, – подобна на начина, по който съм симулирал океански явления в лабораторията си.

Хибет каза:

— Ковач е записвал теориите си доста лаконично и е пропускал подробности.

— Вярно е – съгласи се Гамей. – Но е публикувал и едно по-детайлно общо представяне. Използвал го е като основа на публикациите си по-нататък. Останал е само един екземпляр от него.

— Де да беше в ръцете ни – въздъхна Адлър.

Гамей безмълвно побутна книжката на Ковач към професора.

Адлър внимателно я вдигна, прочете името на Ковач и разгърна пожълтелите страници.

— Но това е на унгарски.

— Един от преводачите ни в НАМПД направи английско копие - каза Пол. – Математиката е универсален език, тъй че с изчисленията нямаше проблем. Но как все пак можехме да тестваме теорията? Тогава си спомних, че в Националната лаборатория в Лос Аламос е трябвало да изпробват атомни бомби, без да нарушават международните споразумения. Тествали са отделни компоненти, отчитали са фактори като умора на материала например, и са вкарвали данните в компютър, за да ги симулират. Предлагам и ние да сторим същото.

— Със сигурност си струва да опитаме – съгласи се Хибет.

Пол натисна друг клавиш и на екрана се показа изображение на Земята. Част от нея бе изрязана, като парче портокал, и се виждаха вътрешните слоеве – течното ядро, мантията и кората.

— Би ли ни дал повече подробности за това, което виждаме, Алън?

— С радост – отвърна Хибет. – Земята е като огромен магнит. Вътрешното ядро от твърдо желязо се върти с различна скорост от външното, което е втечнено. Движението създава ефект на динамо – магнитно поле, наречено геодинамо.

На мястото на първата снимка се появи втора – Земята, гледана от Космоса. От единия полюс до другия бяха прокарани свързващи линии.

— Това са линиите на магнитната сила – обясни Хибет. – Създават поле, което обхваща цялата Земя и ни позволява да използваме компаси. Нещо повече, магнитосферата се простира на около петдесет километра над земната повърхност и създава защитен слой срещу слънчевия вятър и смъртоносните частици, които бомбардират Земята от Космоса.

Пол смени изображението. Сега виждаха карта на света. Океанската повърхност бе осеяна със сини и златисти петна.

— През 90-те години на миналия век учени събрали всичко познато за разтопеното ядро на земята и го вкарали в суперкомпютър – започна Пол. – Уточнили какви ли не данни: температура, размери, плътност… Открили, че полюсите се разменяли на всеки стотина хиляди години, обикновено, когато един от двата отслабне. Явно ни предстои поредна смяна.

— Земята обръща полюсите си естествено!? – изненада се Адлър.

— Да – кимна Пол. – Магнитното поле на Земята започнало да отслабва сериозно преди около сто и петдесет години и силата му вече е намаляла с десет-петнайсет процента. Напоследък тази промяна се ускорява. Ако продължи със същото темпо, магнитното поле почти ще изчезне и полюсите ще се сменят.

— И компасите ще сочат вече на юг – добави Хибет.

— Точно така – кимна Пол. – Изместването на магнитните полюси ще причини какви ли не беди, но като цяло ефектът няма да е сериозен. Повечето от нас ще се адаптират и ще оцелеят. Проучванията показват, че магнитните полюси са се сменяли многократно.

— Херодот е описал как слънцето се издига там, откъдето е залязвало – каза Гамей. – Индианците хопи пък говорят за хаоса, който настъпва, когато близнаците, държащи земята, напуснат поста си. Най-вероятно така древните са си обяснявали инверсните на магнитните полюси.

— Макар легендите да са интересно нещо и някои от тях дори да съдържат зрънце истина, всички тук сме учени все пак, а не шамани – опита се да внесе здрав разум Адлър.