Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Гласовете се усилиха. Шрьодер и Карла се провряха в пукнатината и се запромъкваха напред, докато не откриха място, където пещерата правеше лек завой. Шрьодер свали автомата от рамото си и притисна гръб към стената. Първият, минал през отвора, щеше да е мъртвец.

Откъм главния тунел се виждаше призрачната светлина на фенерчета. Ясно се открояваше гласът на Гриша, който подканяше хората си със заплахи и шеги. Ловците на мамутска кост подминаха пукнатината и някой извика развълнувано. Бяха видели фенерчето. Гласовете се отдалечиха.

Шрьодер мислеше да излязат отново в главния тунел и да се върнат по стъпките си към входа. Но Гриша не бе глупав. Навярно се бе усъмнил, че фенерчето е „паднало“ на твърде удобно място и скоро той и хората му се върнаха към пукнатината.

Шрьодер прошепна на Карла, че трябва да тръгват. Докато бързаха през лъкатушещия тунел, Шрьодер заключи, че имат само един избор, да продължат да бягат. Светлината на фенерчето бледнееше – явно батериите отслабваха. Трябваше да избере място за засада, преди да се изгубят или да останат без светлина, която да ги води. Повървяха още десетина минути. Въздухът бе застоял, но можеше да се диша – значи влизаше някъде отвън. Пещерата се стесни и се озоваха пред тесен процеп. Шрьодер пристъпи напред, ала кракът му се озова в празното, той загуби равновесие, и се изтърколи надолу.

Удари се, но въпреки това успя да се надигне и вдигна изпуснатото фенерче. Насочи го към Карла, която надничаше през процепа на около два метра над пода. Гледаше го притеснено.

— Добре съм – успокои я той. – Внимавай, подът се спуска рязко.

Карла внимателно се измъкна от процепа и се плъзна надолу. Шрьодер бавно се изправи. Силна болка прониза болния му крак, когато се опита да стъпи на него. Подпря се на рамото на Карла, за да не падне.

— Къде сме? – огледа се тя.

Шрьодер обходи с лъча на фенерчето стените на пещерата. Тунелът бе широк около десет метра и горе-долу толкова висок. Част от стената бе срутена и в нея се виждаше отвор. Таванът бе сводест и за разлика от тунелите, по които бяха вървели досега, подът бе равен като палачинка.

— Това не е естествена пещера – каза тихо Шрьодер. – Обработвана е от хора… – и той насочи фенерчето към отсрещната стена. – И май си имаме компания.

По стената се виждаха изображения на мъже и жени в реални размери. Повечето бяха нарисувани в профил и представляваха шествие, понесло цветя, глинени делви и кошници с храна, а пред хората вървяха овце, крави охранявани от едри, подобни на вълци кучета.

Жените бяха облечени в дълги, прозирни бели рокли със сандали на краката, а мъжете носеха полички и свободни ризи с къс ръкав. На заден план се виждаха дървета и буйна зелена растителност.

Хората не бяха нито твърде светли, нито твърде мургави, имаха високи скули и черни коси, които жените носеха на кок, а мъжете – късо подстригани. Наглед не бяха нито сериозни, нито весели, а нещо по средата, сякаш бяха излезли на неделна разходка. Цветовете бяха ярки, като че ли положени едва вчера.

И на двете стени имаше рисунки. Нито една фигура не се повтаряше. Повечето изобразени хора бяха млади, може би около двайсетте, но тук-там се виждаха и деца, и по-възрастни, както и неколцина сивокоси мъже, на чиито глави имаше пищна украса, може би бяха жреци.

— Прилича на религиозно шествие – рече замаяна Карла. – Носят дарове за някой бог или за предводител.

Шрьодер се подпря на рамото на Карла и закуцука до нея. Тръгнаха бавно по тунела. От двете им страни продължаваха да се нижат прекрасни рисунки.

— Хубаво е да имаме компания – рече Шрьодер. – Може би новите ни приятели ще успеят да ни изведат от тук.

— Със сигурност са се упътили нанякъде. Виж! – посочи развълнувано Карла.

Рисунките се бяха изменили; Имаше нови животни. Огромни! Те пристъпваха тежко, приличаха на слонове, ала с чорлава, сивкава козина по целите си тела. В Нея бяха сплетени цветя. Главите на съществата бяха издължени, хоботите им – относително къси, а бивните им – дълги почти колкото телата им и извити като плъзгачи на шейна. Мъже яздеха някои от тези зверове като индийски водачи на слонове,

— Невъзможно – промълви Шрьодер.

Омагьосана, Карла пристъпи напред, за да огледа рисунките по-отблизо. В захласа си забрави, че Шрьодер се беше подпрял на нея и при рязкото й движение, той загуби равновесие и падна на едно коляно,

— О, съжалявам! – притесни се Карла и му помогна да се изправи. – Знаеш ли какво значи всичко това? На този остров е имало развита цивилизация хиляди години прели египтяните да построят пирамидите. Може би още когато островът е бил съединен с континента. Само по себе си това е смайващо. Но че са опитомявали мамути. Невероятно е! Статията ми за начина, по който човекът е използвал мамутите, е боклук! Мислех, че праисторическите хора са използвали мамути за храна и са майсторели оръжия и инструменти от костите им, но всъщност тези животни са ни служили. Това с научното откритие на века! Ще трябва да пренапишем всички учебници!