Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Чакълът по алеята захрущя под стъпките на Гант. Вървеше право към имението. Беше облечен в екип за поло – черна тениска и бричове за езда. Бе мускулест и атлетичен и дрехите биха му стояли добре, дори да не бяха шити за него. Докато крачеше, току удряше с нагайката високите до коляно ботуши от кордован, сякаш ръката му имаше собствена воля. Масивната дървена врата като по магия се отвори, когато Гант стъпи на първото стъпало на стълбата към нея. Без да забавя ход, той влезе в огромно фоайе, насред което бълбукаше фонтан. Гант подаде ръкавиците и кърпата на мъртвешки слабия си иконом.

— Гостът ви е тук, сър. Чака в библиотеката – каза тихо мъжът.

— Едно мартини с джин „Бомбай сапфир“, а за мен обичайното.

Икономът се поклони и се отдалечи по дългия коридор. Гант влезе в просторната библиотека, пълна от пода до тавана с безценните томове, които колекционираше. Маргрейв стоеше до френските прозорци с изглед към изрядно поддържана ливада, зелена като билярдно сукно, и разлистваше разсеяно някаква стара книга, подвързана с червена мароканска кожа.

— Рядко издание на „Божествената комедия“ от 1507 година – каза Гант. – Останали са само три екземпляра. Притежавам ги всичките.

— Имаш доста голяма колекция на Данте.

— Имам най-добрата колекция на Данте в света – простичко рече Гант.

Маргрейв се усмихна и върна книгата на мястото й – Не съм очаквал друго. Добре ли поязди?

Гант хвърли нагайката на една масичка за чай.

— Винаги яздя добре. Конят върши цялата работа. Днешният е нов. Имаше нужда да му покажа кой е господарят. Винаги извеждам новите коне, за да ги изпробвам. Които оцелеят, получават кралски грижи. Останалите са във фабриката за лепило.

— Оцеляване на най-приспособения, така ли?

— Дълбоко вярвам в Дарвин.

Икономът се появи с подноса. Гант подаде едната чаша на Маргрейв, а после си взе уискито, шестнайсетгодишно, двойно отлежало, с лед.

Маргрейв отпи от мартинито си.

Знаеш точно какво обичам. Впечатлен съм!

— Забравяш, че в моята работа сделките се поливат с алкохол. Нищо не помага повече от това да знаеш кой каква отрова предпочита.

Гант се настани удобно в едно кресло и направи знак на Маргрейв да седне на другото.

— Как върви проектът ни?

— По график. Но се тревожа за Спайдър. Не съм го чувал, откакто си тръгна от острова.

— Той е голямо момче. Може да се грижи за себе си.

— Не ме е грижа за здравето му, а за голямата му уста. Получи остър пристъп на съвест. Не го искам в някое нашумяло телевизионно предаване да разказва за проекта ни.

— Каза ми, че се е съгласил да остане, докато не откриеш Карла Януш.

— Така беше. Искаше да се подсигурим, че можем да спрем проекта, ако се наложи.

— Значи няма за какво да се тревожиш. Барет сигурно се муси някъде. По-важният въпрос е, можем ли да продължим без него?

— Това не е проблем. Спайдър положи основите и той вече не ни е необходим. Всичко върви по план. Скалъпих ти тази презентация.

Маргрейв извади от калъф до себе си преносим дивиди-плеър и го постави на едно махагоново бюро. Натисна бутона за включване и на екрана се показа скица на кораб.

— Това е един от корабите-предаватели, както го бях­ме проектирали отначало. Това са електроцентралите в трюма, водещи до антената, която може да се спуска в морето. – Смени снимката. – А това е новият кораб, който сам ще върши работата на предишните четири.

— Малък океански лайнер. Хитро! Кога ще можеш да го разположиш?

— Старите предавателни кораби напуснаха корабостроителницата в Мисисипи и пътуват към точка­та на дебаркиране в Рио. Все още бихме могли да ги използваме като примамки или като презастраховка. Лайнерът се казва „Полярно приключение“. И също ще е в Рио, но никой няма да заподозре какво носи.

— Значи вече си избрал цел.

Маргрейв натисна бутона на плеъра. Появи се карта на Южното полукълбо. Между бреговете на Бразилия и Южна Африка се виждаше голям червен кръг.

— Южноатлантическата аномалия.

Маргрейв кимна.

— Както знаеш, там геомагнитното поле на Земята тече в обратна посока. Някои учени го наричат „дупка“ в полето. На места е напълно обърнато и значително отслабено. „Магсат“ откри регион в Северния полюс и точка под Южна Африка, където магнетизмът е крайно слаб. Ако се възползваме от уязвимото място в океаните на южното полукълбо, ще предизвикаме подобна реакция и в северното полукълбо.

Гант се подсмихна.

— Това е красотата на плана ни. Не предизвикваме самото явление, а само го ускоряваме.