Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Така е. Магнитните полюси са се измествали и преди без помощта на човека, а електромагнитното поле на планетата е започнало да отслабва в последните сто и петдесет години, което е белег за нова инверсия на полюсите. Някои смятат, че инверсията даже закъснява. Магнетизмът се влияе от завихрянията под земната кора. С малко допълнителни смущения инверсията на полюсите, която така и така ще се случи, ще стане реалност още сега. Както казваш, просто помагаме да се случи нещо, което и без друг предстои.

— Удивително! Да приема ли, че няма промяна в първоначалните ни очаквания какво ще стане след малкото ни разместване?

— Компютърният модел е стабилен. Основните магнитни полета почти ще изчезнат. За около три дни на практика няма да има магнитни полюси. След това ще се завърнат, но обърнати. Компасите ще сочат на юг. Електрическите мрежи и сателитите ще се повредят, бозайници и птици ще се дезориентират, полярните сияния ще се появят около Екватора, а озоновите дупки ще се разширят. Това ще е периодът на най-голям риск. Земята временно ще изгуби защитата си срещу слънчеви бури. Ако визираме един сравнително дълъг период на време, ще се увеличи броят на хората, болни от рак на кожата.

— Злочести косвени щети – рече Гант без следа от съчувствие. – Под къщата ми има добре подготвено убежище. Предполагам, че си взел подобни предпазни мерки.

— Корабът също е защитен, за да сме в безопасност на връщане. И да, имам убежище под фара. Бих могъл да живея там сто години, макар че след първоначалните изригвания опасността ще намалее.

— А останалите членове на „Луцифер“ ще ти правят ли компания на острова?

— Само неколцина избрани. Анархистите ги бива да създават суматоха, но нямат представа какво да правят, след като изпочупят прозорците. Дотогава останалите ще са изпълнили ролята си. Да се оправят сами.

— Ще изоставиш легиона на вероятна болезнена смърт?

— Покани ги в своето убежище, ако желаеш – рече Маргрейв със зловеща усмивка.

— Трябва ми място за конете.

— Ясно. Какво планираш след голямата мълния?

— Ще настъпи пълно объркване. Комуникациите ще бъдат разстроени, а навигационните системи ще спрат да работят. Електричеството временно ще прекъсне. Когато след огромни разходи, комуникациите бъдат възстановени, ще излъчим призив към световните лидери и ще поискаме международна конференция, която да унищожи инструментите на глобализацията. Като начало, ще започнем незабавни постъпки за разпускане на Световната банка и Световната търговска организация.

— А ако откажат?

— Не мисля, че ще е проблем. Ще им припомним колко крехка е световната инфраструктура, както и колко просто би било да я унищожим напълно. Можем да си играем на пинг-понг с магнитните полюси колкото си искаме.

Маргрейв се ухили.

— Какво е чувството да си сред боговете на Олимп?

Гант отпи от уискито си.

— Опияняващо! Но дори боговете имат неща за разтребване. Например онази жена, Карла Януш.

— Последно научих, че към нея пътува наш екип, за да се погрижи.

Гант се надигна и застана пред френските прозорци.

Погледът му се зарея към моравата. Помълча известно време, вглъбен в мислите си, а после се обърна към Маргрейв:

— Нешо става там, но не съм сигурен какво. Екипът ни не е продължил след Феърбанкс, Аляска. Убити са в хотелските си стаи.

— Убити? – Маргрейв остави питието си на масата.

— Да. С по един изстрел в главата. Напълно професионална работа. А това беше специален отряд от охранителната ни компания. Нямало е опит телата да бъдат скрити. Екзекуциите са били дръзки, дори необмислено дръзки, сякаш са били извършени набързо.

— Кой знаеше за екипа?

— Ти и аз. И руската мафия, разбира се.

— Руснаците ли са го направили?

— Способни са на всичко, но не ми се вярва. Бяха уведомени да чакат хората ни, но нито знаеха кои са, нито къде са отседнали. Нашите са се представяли за телевизионен екип. Убити са часове преди да отпътуват за Сибир.

— Полицията има ли улики?

— Една. Чартърният пилот, нает да превози екипа, коза, че е говорил с някакъв мъж, изглежда последният, който ги е видял живи и който заел мястото им на полета. Възрастен мъж, над седемдесетте.

— Първоначалната ни връзка с Карла Януш, онзи, който уби двама от хората ни, не беше ли също старец?

— Да – потвърди Гант. – Обзалагам се, че е съшият. – Кой е този тип? Търсим Карла Януш, а се натъкваме убиец-пенсионер.

— Когато първите двама са претърсили дома му, са открили имейли до Карла Януш и нейни отговори. Мъжът се нарича чичо Карл.