Клайв Къслър: Смяна на полюсите

Карл се хвърли към руснака и с лявата си ръка посегна към врата му. Кръв от раната пръсна и върху двамата. Мъжът успя да вдигне крак, ритна Карл в гърдите и го отблъсна назад. Той се препъна и падна по гръб.

Ковач грабна една от празните купи от мивката и я запрати към лицето на похитителя. Обаче не успя да го улучи. Купата ожули леко скулата му. Мъжът погледна Ковач и се засмя.

— После ще се погрижа за вас – и насочи пистолета си към Карл.

Буууум!

Глуха експлозия проехтя през стените. Палубата рязко се килна вдясно и Ковач падна на колене. Похитителят изгуби равновесие, непривикнал на високи токчета и се стовари върху Карл, който го сграбчи за ръката и заби зъби в китката му. Пистолетът изтрополи на пода.

Бууум! Бууум!

Корабът потръпна. Руснакът се опита да се надигне, но изгуби равновесие, когато корабът се килна отново, но този път наляво. Заизправя се по стената и аха да стъпи на краката си, когато Карл го ритна в глезена, руснакът изрева съвсем по мъжки и отново се стропо­ли на пода, като халоса глава си в металната рамка на леглото.

Карл се подпря на тръбите под мивката и заби подко­вания си ботуш в гърлото му. Мъжът заразмахва ръце към крака на Карл, очите му се изцъклиха, а лицето му почервеня, поморавя и накрая тялото му застина.

Карл се изправи с мъка на краката си.

— Трябва да се махаме. Торпилираха кораба.

Хвана Ковач и го издърпа в коридора, където цареше пълен хаос. Навсякъде край тях се щураха паникьосани пътници. Виковете и воплите им се смесваха с тре­вожните звънци, идващи някъде от далеч. Аварийните светлини премигваха тревожно и навред се кълбеше дим от експлозиите и почти нищо не се виждаше.

Главното стълбище бе задръстено от ужасени хора.

Тълпата се мъчеше да се пребори с мощната река от вода, която се лееше надолу по стълбите. Карл отвори една стоманена врата, бутна Ковач в някакво тъмно по­мещение и влезе след него. Професорът усети, че неме­цът насочва ръката му към степенка на стълба.

— Нагоре! – нареди Карл.

Ковач мълчаливо се подчини и се закатери, докато главата му не опря в един шлюз. Карл му викна да го отвори и да продължи да се катери. Продължиха по втора стълба, а не след дълго Ковач отвори и втори шлюз. Студен порив и подхванати от вятъра снежинки го шибнаха в лицето. Той излезе и помогна на Карл да застане до него.

Ковач се огледа озадачен.

— Къде сме?

— На палубата. Насам!

Вледенената, наклонена на една страна палуба бе зловещо тиха в сравнение с кошмара в трета класа. Малцината, които зърнаха, бяха привилегировани пасажери с каюти в първа класа. Няколко от тях се бяха скупчили край малък катер, с който туристите правеха обиколки на норвежките фиорди. Членовете на екипажа дялкаха с чукове и брадви леда, сковал висилките й.

Когато най-после освободиха катера, мъжете от екипажа се втурнаха на борда му, като изблъскаха дори няколко бременни жени. Децата и ранените войници нямаха шанс. Карл извади пистолета си и стреля във въздуха. Моряците се поколебаха, ала след миг подновиха щурма към спасителната лодка. Карл стреля отново. Този път в главата на първия моряк, покачил се на катера. Останалите се разбягаха.

Карл вдигна на ръце една жена с бебе и я пренесе на борда, след което подаде ръка и на професора. Позволи на неколцина моряци да се покачат, за да изхвърлят мъртвия във водата и да спуснат катера. После въжетата бяха откачени и двигателят заръмжа.

Тежко натоварената лодка се клатушкаше по вълните, упътена към далечните светлини на един товарен кораб, който идваше към тях. Карл нареди да спрат катера, за да вземат още няколко души, които се носеха по водата. Скоро катерът едва се крепеше над водата и един от моряците възнегодува.

— Няма повече място! – извика той.

Карл вдигна пистолета и го застреля между очите.

— Вече има! – каза той и нареди на останалите моряци да изхвърлят трупа. Доволен, че се е разправил с мимолетния бунт, той се намести до Ковач.

— Добре ли си, професоре?

— Да. – Ковач се взря в Карл. – А ти си пълен с изне­нади.

— Опитвам се. Никога не предлагай на врага това, което очаква.

— Не говоря за това. Видях те да помагаш на ранени и жени, носеше бебето като свое…

— Не всичко е каквото изглежда, друже – отвърна Карл и извади от палтото си пакет във водоустойчива гумена торбичка. – Вземи тези документи. Вече не си Ласло Ковач, а германец, живял в Унгария. Акцентът ги е слаб и няма да усъмни никого. Превърни се в по­редния бежанец. Намери път към британските и амери­канските морски маршрути.