Клайв Къслър: Смяна на полюсите

— Струва ми се, че Райхът среща достатъчно трудности в опита да се грижи за собствените си хора.

— Това е само временно. Твоето добруване е мой пръв приоритет.

— Не ме интересува добруването ми! – Ковач не бе виждал съпругата и сина си от месеци. Само спорадичните им писма крепяха надеждите му живи.

— Това на семейството ти, тогава? – високият впери студен поглед в него. – Не се бой. Скоро всичко това ще приключи. Предлагам ти да поспиш. Всъщност ти заповядвам да го направиш.

Самият той се изтегна на леглото, сплете пръсти под главата си и затвори очи. Ковач не се заблуждаваше – спътникът му рядко спеше и можеше моментално да скочи и при най-малък знак за нередност.

Ковач разгледа лицето на мъжа. Можеше да е двайсет и няколкогодишен, макар да изглеждаше по-възрастен. Имаше дълго лице и изсечен профил като от пропагандните плакати за съвършения ариец.

Ковач потрепери, когато се сети за хладнокръвния начин, по който спътникът му се бе разправил с руския войник. Последните няколко дни му бяха като в мъгла. Високият бе пристигнал в лабораторията на Ковач нас­ред жестока виелица с документи, упълномощаващи го да вземе със себе си доктор Ковач. Представи се като Карл и му каза да си събере нещата. Последва диво ка­ране през замръзнали равнини и дръзки измъквания от руските патрули. А сега и този окаян кораб.

Ковач беше уморен. Затвори клепачи и се унесе.

Докато професорът спеше, отряд на военната поли­ция претърсваше „Густлоф“ за дезертьори. Най-накрая разрешиха отплаването, а на борда се качи пристани­щен лоцман. Около един часа следобед екипажът раз­върза въжетата. До кораба застанаха четири влекача и го задърпаха навътре в морето.

Флотилия от малки лодки, натоварени най-вече с жени и деца, блокира пътя на кораба. Той спря и качи и тях. „Густлоф“ обикновено превозваше около хиляда и петстотин пасажери и четиристотин души екипаж. В началото на това плаване, някога елегантният лайнер бе натоварен с осем хиляди души.

Корабът излезе в открито море и късно следобед пусна котва, за да се срещне с друг лайнер, „Хапза, за да изчакат заедно ескорта си. „Ханза обаче имаше проблеми с двигателите и така и не се появи. Воен­номорското командване се бе обезпокоило, че дългото оставане на рейд излага „Густлоф“ на опасност и наре­ди на кораба да продължи сам.

Лайнерът пореше пенестите вълни на Балтийско море сред силен насрещен вятър. По мостика трополе­ше град, а вътре командир Зан клокочеше от гняв, вперил поглед към двата така наречени ескорта, изпратени да бранят лайнера.

Корабът бе строен за топъл климат, но с малко повече късмет можеше да оцелее и в това време. Ала не можеше да се справи с глупостта. Военноморското командване бе изпратило за техни закрилници една стара торпедна лодка на име „Лъв“, както и Т19 – стар съд за търсене на торпеда. Зан тъкмо реши, че по-зле няма как да стане, когато капитанът на Т19 се обади по радиото, че имат пробойна и трябва да се върнат в базата.

Зан отиде при капитан Петерсен и останалите офицери на мостика.

— Предвид ситуацията с ескорта ни, предлагам да се движим на зигзаг с висока скорост – рече той.

Петерсен изпръхтя с пренебрежение.

— Невъзможно! Това е двайсет и четири хиляди тонен лайнер. Не може да лъкатуши като пиян моряк.

— Тогава трябва да се постараем да изпреварим подводниците с по-висока скорост. Можем да хванем директен курс през дълбоките води на пълна скорост от шестнайсет възела.

— Познавам този кораб. Дори и да нямахме повреди от бомби по витлата няма как да достигнем и да поддържаме шестнайсет възела, без да ни гръмнат лагерите – рече Петерсен.

По врата на възрастния капитан туптяха изпъкнали вени. Зан се взря през прозорците, в старата торпедна лодка, която ги водеше.

— В такъв случай – рече той с глас, който сякаш отекна в гробница, – Бог да ни е на помощ.

— Професоре, събудете се!

Гласът бе напрегнат и рязък.

Ковач отвори очи. Карл се бе надвесил над него. Професорът се надигна и потърка бузи, сякаш можеше така да се освободи от сънливостта си.

— Какво има?

— Говорих с няколко души. Боже, що за каша! Капи­таните са двама и постоянно се карат. Няма достатъчно спасителни лодки. Двигателите на кораба едва поддър­жат скоростта. Малоумниците от торпедната дивизия са наредили на някаква стара лодка да ни ескортира, прилича на останка от предишната война. Глупаците са включили дори фаровете.

По изсечените черти на Карл се виждаше нехарактерно за него притеснение.