Клайв Къслър: Смяна на полюсите

— Да не забравяме, командире, че под ваше команд­ване „Густлоф“ никога не е напускал пристанището – рече той. – Плаваща класна стая и казармено поме­щение, закотвени край брега, по нищо не приличат на кораб в морето. Питая голямо уважение към службата ви, но не можете да оспорите, че само аз съм квалифи­циран да изведа кораба в открито море.

Петерсен бе командвал лайнера само веднъж, на един преход в мирно време, и при обичайни обстоятелства ни­кога не би получил разрешение да командва кораба. Зан настръхна при мисълта да предаде командването на ци­вилен. Немските подводничари смятаха себе си за елит.

— Но аз съм по-висшестоящият офицер! Навярно сте забелязал, че имаме противовъздушни оръдия на палу­бата – отвърна Зан. – Този съд на практика е боен кораб.

Капитанът се усмихна снизходително.

— Доста причудлив боен кораб. Навярно сте забелязал, че превозваме хиляди бежанци и мисията ни наподобява повече на тази на цивилен кораб.

— Пропуснахте да споменете хиляда и петстотинте подводничари, които евакуираме, за да продължат да бранят Райха.

— С радост ще отстъпя пред желанието ви, ако ми покажете писмена заповед.

Петерсен знаеше, че в хаоса покрай евакуацията, писмени заповеди няма.

Лицето на Зан заприлича на варено цвекло. Неотстъпчивостта му се дължеше не просто на лична неприязън. Зан сериозно се съмняваше в способностите на Петерсен да управлява кораба с разноезичния екипаж, който щеше да му се наложи да ръководи. Прищя му се да нарече капитана глупава вкаменелост, но самодисциплината му отново взе връх. Обърна се към офицерите, които наблюдаваха смущаващата препирня.

— Това не е екскурзия на „Сила чрез радост“* – рече Зан. – Пред всички нас, и цивилни капитани, и военни офицери, стои трудна задача и тежка отговорност. Наш дълг е да направим всичко възможно да облекчим живота на бежанците и очаквам екипажът да положи нужното старание в това отношение.

[* Организация за организиране на свободното време в съответствие с идеалите на нацизма. Идеята е да се организират дейности за укрепване на здравето на гражданите от Третия райх, което ще укрепи и силата на Райка. – Б.пр.]

След което тропна с токове, вдигна ръка за поздрав към Петерсен и излезе от каюткомпанията, следван от вярната си овчарка.

Пазачът в горния край на подвижната стълба погледна документа на високия мъж и го подаде на офицера, който наглеждаше прииждащите ранени.

Офицерът бавно прочете писмото и накрая заключи:

— Хер Кох има високо мнение за вас.

Ерих Кох бе коварният гаулайтер, управител на Из­точна Прусия, който бе отказал да евакуира населе­нието на провинцията, макар самият той да се готвеше да отплава с кораб, натоварен с откраднати богатства.

— Ще ми се да вярвам, че съм го заслужил.

Офицерът повика един от стюардите на кораба и му обясни ситуацията. Стюардът сви рамене и пове­де мъжа и професора през претъпканата горна палуба, а после ги свали три нива по-надолу. Отвори вратата към една каюта с две легла и мивка. Помещението бе твърде малко, за да влязат и тримата.

— Не е точно апартамент като за Фюрера – оправда се стюардът. – Но имате късмет, че разполагате и с това. Тоалетната е през четири врати.

Високият мъж се огледа.

— Ще ни свърши работа. Вижте можете ли да ни на­мерите храна.

Стюардът поморавя. Беше му писнало да му нареж­дат някакви важни особи, които пътуваха несравнимо по-удобно от обикновените страдащи пасажери. Ала нещо в студените сини очи на високия мъж го накара да замълчи. След петнайсет минути стюардът се вър­на с две купи гореща зеленчукова супа и две парчета твърд хляб.

Двамата мъже се нахраниха мълчаливо. Пръв при­върши професорът и остави купата настрана. Погледът му бе премрежен от изтощение, ала умът му още бе нащрек.

— Какъв е този кораб? – попита той.

Високият мъж сдъвка последната си хапка и запали цигара.

— Добре дошъл на „Вилхелм Густлоф“, гордостта на „Сила чрез радост“.

Организацията „Сила чрез радост“ беше пропаганден инструмент, който трябваше да покаже на работническата класа силата на националсоциализма. Ковач огледа спартанската обстановка.

— Не виждам нито сила, нито радост.

— При все това „Густлоф“ някой ден отново ще превозва щастливи немски работници и верни партийци до слънчева Италия.

— Нямам търпение да го видя. Не ми казваш накъде сме тръгнали.

— Далеч от лапите на Червената армия. Работата ти е твърде важна, за да попадне в ръцете на руснаците. Райхът ще се грижи добре за теб.