Клайв Къслър: Смяна на полюсите

След като фериботът тръгна, мъжът се качи се на едно гниещо рибарско корабче и слезе в трюма. Извади от шкафа ръчно управляемо радио, завъртя ръчката му и промълви няколко думи на руски. Насред шума и припукването се дочу отговор. Мъжът прибра радиото обратно в шкафа и се отправи към пристанището.

Фериботът с Ковач и високия му спътник бе стигнал до обърнатата към морето страна на един от другите съдове. Корабът бе отдалечен от пристана, за да не се опитват отчаяните бегълци да се качат на него. Докато фериботът подминаваше кърмата на кораба, професорът разчете готическия шрифт по сивата метална коруба: „Вилхелм Густлоф“.

От кораба спуснаха стълба и започнаха да товарят ранените на борда. Последваха ги и други пасажери усмихнати и с благодарствени молитви на уста. Роди­ната и спасението бяха само на няколко дни плаване.

Никои от щастливите пасажери не можеше да знае, че се качва на плаваща бомба.

Капитан трети ранг Саша Маринеско се взираше през перископа на подводницата. Тъмните му вежди бяха сключени, а погледът съсредоточени.

Нищо.

Ни един немски кораб наоколо. Сивото море пустее­ше, празно като джобовете на моряк след командировка на брега. Нямаше дори една лодчица, по която да стре­лят. Докато капитанът мислеше за дванайсетте неупотребени торпеда, които носеше подводницата, гневът му се разгаряше като огън на вятър. Съветският военно­морски щаб го бе уведомил, че офанзивата срещу Данциг ще предизвика масова евакуация. Подводницата на Маринеско бе една от трите, на които бе наредено да очакват флотилията на изселниците край брега на Мемел, пристанище все още под контрола на германците.

Когато Маринеско разбра, че Мемел е бил превзет, той събра офицерите си и им каза, че възнамерява да се отправи към залива на Данциг, където шансът да засекат конвой с евакуирани ще е по-голям.

Никой не възрази. И офицерите, и екипажът знаеха, че от успеха на мисията им зависи дали ще ги посрещнат като герои, или ще получат еднопосочен билет до Сибир.

Дни по-рано капитанът се бе спречкал с НКВД и на­пусна базата без позволение. На втори февруари беше пристигнала заповед от Сталин всички подводници да излязат в Балтийско море и да унищожават конвоите.

По това време обаче капитанът вече трети ден обикаляше бордеите и баровете на финландското пристанище Турку и здраво се забавляваше. Върна се в своята С-13 един ден след като останалите бяха отплавали.

Естествено НКВД го чакаше. А когато чистосърдечно им призна, че не помни подробности от запоя, подозренията им само се усилиха. Маринеско беше наперен и корав моряк, удостоен с ордените „Ленин“ и „Червеното знаме“, и когато чу обвиненията на тайната полиция, че е шпионин и дезертьор, просто избухна.

Командващият офицер обаче го харесваше и отложи решението си дали да го изправи пред военен съд. Намерението му беше осуетено от украинците на борда на подводницата, които подписаха петиция с настояване капитанът им да се върне на борда. Командирът знаеше, че тази проста демонстрация на лоялност може да се приеме и като бунт. Надявайки се да овладее ситуацията, той нареди подводницата да отплава, докато на сушата вземат решение какво ще правят.

Маринеско смяташе, че ако успеят да потопят достатъчно германски кораби, той и хората му ще избегнат тежките последствия.

Без да уведоми щаба за плана си, той поведе хората си далеч от патрулните маршрути към съдбовната им среща с немския лайнер.

Фридрих Петерсен, белокосият капитан на „Густаоф“, крачеше напред-назад в каюткомпанията и приличаше на самоходно буре барут. Внезапно спря и хвърли кръвнишки поглед на младежа в идеално изгладена подводничарска униформа.

— Трябва ли да ви напомням, командир Зан, че съм командир на този кораб и съм отговорен да изведа и него и всички на борда на безопасно място.

Овладявайки се с желязна самодисциплина, подво­ден командир Вилхелм Зан се пресегна и почеса зад ухото немската си овчарка Хасан.

— А бих ли могъл да ви напомня, капитане, че „Густлоф“ е под мое командване от 1942 г. насам като кораб-база на подводния флот. Аз съм най-старшият во­енноморски офицер на борда. Освен това, забравяте, че сте дал дума да не командвате кораби в открито море.

Петерсен наистина бе подписал това споразумение, за да бъде върнат в родината си, след като го бяха пле­нили британците. Споразумението бе формалност, за­щото британците смятаха, че е твърде възрастен, за да служи. Беше на шейсет и седем години и знаеше, че с кариерата му е свършено, независимо от изхода на войната. Той беше „капитанът в сянка“ на „Густлоф“. Ала се утешаваше с мисълта, че по-младият мъж е бил свален от активна служба, след като се провалил при потапянето на британския „Нелсън“.