Клайв Къслър: Смяна на полюсите

Изруга гневно и слюнка пръсна наоколо.

— Мамината му! Естествено, че съм ранен!

Високият мъж запали цигара и я сложи в устата на руснака.

— Има ли други хора във фермата?

Войникът дръпна здраво от цигарата и издиша с удоволствие дима през ноздрите си. Беше решил, че мъжът е някой от политическите офицери, които пъплеха из армията като бълхи.

— Двама фашисти – отвърна руснакът. – Мъж и жена. Непознатият влезе в къщата. Показа се отново след няколко минути.

— Какво се е случило там? – приклекна той до войника.

— Гръмнах мъжа, а фашистката вещица ме нападна с нож.

— Добра работа – и непознатият потупа войника по рамото. – Сам ли си тук?

Войникът изръмжа като куче с кокал между зъбите.

— С никого не деля плячката и жените!

— От кой отряд си?

— Единайсета гвардия на генерал Галицки – отвърна с гордост войникът.

— Нападнали сте Немерсдорф на границата, нали?

Войникът се ухили и показа лошите си зъби.

— Заковахме ги за стените на плевните им. Мъже, жени, деца. Трябваше да ги чуеш как пищяха за милост.

Високият мъж кимна.

— Добре. Мога да те заведа при другарите ти. Къде са?

— Наблизо. Ще тръгваме на запад.

Високият обърна очи към гората. Огромните бойни танкове Т-34 се придвижваха с грохот, който достигаше до тях като отглас от далечен гръм.

— Къде са германците?

— Свинете бягат, за да спасят кожите си – войникът изпусна облак дим. – Да живее Майка Русия!

— Да, да живее Майка Русия… – мъжът бръкна в пардесюто си, извади люгера и го опря в слепоочието на войника. – Auf Wiedersehen *, товариш!

Чу се сух пукот. Непознатият прибра димящото оръжие в кобура и закрачи към колата. Докато се наместваше зад волана, спътникът му от задната седалка възкликна пресипнало.

— Ти хладнокръвно уби онзи войник!

Мъжът беше прехвърлил трийсетте, имаше тъмна коса и красиво лице като на актьор. Над плътната му горна устна се виждаше фин мустак. Ала гневът в изразителните му очи изобщо не беше фин.

— Просто помогнах на поредния Иванушка да се пожертва за славата на Майка Русия – отвърна шофьорът на немски.

[* Сбогом (нем.) – Б.пр.]

— Разбирам, че сме във война – пътникът говореше бавно, явно търсеше думите. – Но дори ти трябва да признаеш, че руснаците са хора, като нас.

— Да професор Ковач, приличаме си. Извършили сме неописуеми зверства с народа им и сега те ни го връщат.

После разказа на професора за немерсдорфското клане.

— Съжалявам за всички тях – рече тихо Ковач. – Но това че руснаците се държат като скотове, не значи, че и останалият свят трябва да потъне в примитивна омраза.

Шофьорът въздъхна тежко.

— Фронтът е оттатък онова възвишение – посочи той. – Ако искаш да обсъдиш доброто на човечеството с руските ти приятели, няма да те спра.

Професорът обидено замълча. Шофьорът хвърли поглед в огледалото за обратно виждане и се позасмя.

— Мъдро решение – драсна една кибритена клечка и се приведе да запали цигарата си. – Нека ти обясня положението. Червената армия е преминала границата и е разкъсала германския фронт, все едно е от мъгла. Почти всички жители на околните селца са напусна­ли домовете си. Руснаците имат десетократно числено преимущество в хора и техника и са пресекли всички сухопътни възможности за бягство на запад, а самите те търчат към Берлин. Милиони хора се изнасят към крайбрежието, защото единственият изход е по море.

— Бог ще се погрижи за всички нас! – въздъхна про­фесорът.

— Бог е успял да евакуира Източна Прусия. Считай се за късметлия – рече весело шофьорът, даде на заден, превключи на първа скорост и заобиколи тялото на руснака. – Ставаш свидетел на историята в действие.

Колата пое на запад, към ничията земя между нас­тъпващата руска военна машина и отстъпващите гер­манци. Мерцедесът летеше по пътищата край изоставе­ни селца и чифлици. Замръзналият пейзаж приличаше на сюрреалистична картина – сякаш някой великан беше хванал света с две ръце и беше изтръскал живота от него.

Спряха само веднъж, за да презаредят с гориво от тубите в багажника и да се облекчат.

В снега започнаха да се появяват дири от камиони. След известно време колата настигна последните нем­ски части. Стратегическото отстъпление бе преминало в хаотично бягство – военни камиони и танкове гър­мяха покрай колони от войници и бежанци, които се влачеха през падащия сняг, като тежка бавна река.

Някои се возеха на трактори и каруци. Други бутаха през снега препълнени ръчни колички. Повечето обаче бягаха само с дрехите на гърба си.