Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Шрьодер стисна щеките по-здраво.

Ще направя каквото искате – рече той. – Може би ще се разберем.

— Разбира се – отвърна мъжът насреща му и устните му трепнаха в усмивка. – Най-напред искам да се спуснеш бавно до подножието на склона. Последвай приятеля ми, любителя на кучета. И той има пистолет. Аз ще съм точно зад теб. После свали ските, сложи ги на поставката и отиди пеша до източния паркинг.

— А може ли да попитам къде ще ме водите?

— Никъде няма да те водим, а ще те доставим.

— Представи си, че сме „Федекс“ или „Ю Пи Ес“ – каза другият.

Спътникът му додаде:

— Нищо лично. Просто работа. Хайде, мърдай! Полека! – махна с пистолета и после го прибра в екипа си.

Тримата се спуснаха надолу в колонка с умерена скорост. Мъжът пред Шрьодер му се стори агресивен скиор, който компенсираше с мускули слабата си техника. Този зад него изглеждаше още по-неумел. Но и двамата бяха млади, силни и въоръжени.

Подмина ги един сноубордист.

Шрьодер беше сигурен, че похитителите му инстинктивно ще обърнат глави към него. Без да чака повече, той се задейства. Направи широк завой, но вместо да продължи настрани, довърши завоя на сто и осемдесет градуса, тъй че се озова с лице към склона.

Мъжът зад него забеляза това твърде късно. Опита се да спре, но Шрьодер заби ските в снега, стисна дясната щека с две ръце и остави другата да увисне на ремъка си от лявата му ръка. Гърлото на мъжа се наниза на стоманения връх на щеката.

Той изхриптя влажно, краката му се подгънаха и той се строполи в снега и се загърчи в агония.

Шрьодер отстъпи встрани от размахалото крайници тяло като матадор покрай поразен бик.

Водачът хвърли поглед през рамо. Шрьодер извади импровизираното си копие от врата на първата жертва и се засили по склона. Щом стигна до втория похити­тел, заби лакътят си в лицето му и онзи залитна. Шрьо­дер присви колене, прибра глава и се спусна вихрено по склона, докато не стигна почти до долния край. Там пистата рязко завиваше вдясно.

Вторият скиор навярно имаше автоматичен писто­лет, защото силен откос наруши планинската тишина.

Куршумите изпочупиха клонките на боровете над главата на Шрьодер.

Секунда по-късно той се измъкна от огневия обхват на оръжието.

Сви по втора писта, по-тясна и доста по-трудна, която лъкатушеше като тирбушон надолу по планина­та. От планинската спасителна служба бяха опънали жълта лента, а на един знак пред нея пишеше, че пис­тата е затворена.

Шрьодер се приведе и мина под лентата. Пистата бе почти отвесна. Снегът кафенееше, явно покривката бе съвсем тънка. Тук-там се виждаха големи парчета ого­лена пръст. Стърчаха и скали.

Зад него отново се чуха изстрели и на метър-два встрани се вдигнаха миниатюрни фонтанчета кал. Преследвачът му бе на превала и стреляше надолу към него.

Шрьодер се спусна в слалом между оголените пар­чета земя и скалите. Ските му улучиха киша и почти спряха, но все пак имаше достатъчно снежна покривка, за да продължи надолу.

Шрьодер премина през няколко бабунки и стигна до един остър наклон, където за щастие имаше достатъчно сняг. Отдясно дойдоха нови изстрели. Преследвачът се спускаше успоредно на Шрьодер и стреляше през горичката, която ги разделяше, но повечето куршуми попадаха в дърветата. Стрелецът видя това и навлезе в горичката.

Силуетът на мъжа между дърветата приличаше на кенгуру, което се опитва да си проправи път в снега с големи подскоци. Шрьодер прецени, че мъжът ще излезе под него, откъдето можеше да пръсне убийствен огън нагоре по склона.

Мъжът падна, но бързо се изправи. Забавянето позволи на Шрьодер да подмине стрелеца, преди той да успее да излезе на открито. Ала възрастният мъж все така щеше да е лесна мишена. Затова, когато стрелецът подмина и последното дърво от горичката, Шрьодер се спусна към него.

Онзи не пропусна да го забележи и затършува в екипа си за пистолета.

Шрьодер замахна към откритото лице на мъжа като казак насред сражение. Ударът обаче бе прицелен високо и разби очилата на мъжа. Мъжът изгуби равновесие. Опита се да се задържи първо само на едната ска, а след това само на другата. Пистолетът изхвърча от ръката му. Клатушкайки се като пияница и размахвайки ръце, той се търкулна през края на пистата по стръмен, близо седемметров наклон, право в гората. Главата му се заби в дънера на голяма ела, а ските му се оплетоха в долните клони. Мъжът се опита да стигне до ремъците, за да се освободи, но не успя. Висеше безпомощно и дишаше тежко.