Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Е, след „Мюнхен“ явно няма за какво да се тре­вожим през следващите сто века – рече Остин с крива усмивка.

— Точно така смятахме, преди „Дропнер“.

— „Дропнер“? Нефтената платформа край Норвегия?

Чували ли сте за нея?

Шест години съм работил на подобни платформи в Северно море – отвърна Остин. – Трудно ще се намери някой там, който да не знае за вълната, която удари „Дропнер”.

— Платформата е на около сто и петдесет километра навътре в морето – обясни Адлър на Дзавала. – Се­верно море е прочуто с лошото си време, но точно на Нова година през 1985 г. имало особено отвратителна буря. Платформата получавала удари от десет-петнайсетметрови вълни. След това – една, която според сен­зорите на платформата била трийсет. Още оставам без дъх, когато си го помисля, честно казано.

— Явно дропнеровата вълна е отнесла линейния мо­дел право в отходния канал – отбеляза Дзавала.

— Отнесе го, та се не видя. Онази вълна е била с над десет метра по-висока, отколкото моделът предвижда­ше. Един немски учен, Джулиан Волфрам, инсталирал радар на „Дропнер“. Четири години наред Волфрам из­мервал всяка вълна, разбиваща се в платформата. От­крил двайсет и четири над горната граница, предвиде­на от модела.

— Значи измишльотините не са толкова измислени – включи се Остин. – Може би и Джо ще срещне някой ден русалка.

— За това не мога да съм сигурен, но проучвания­та на Волфрам показали, че моряшките легендите за вълните имат основание. Когато анализирал данните, той открил, че тези вълни са не само по-големи, но и по-стръмни от обикновените. Резултатите на Волфрам зашеметили морските превозвачи като гигантска вълна. Години наред корабните инженери използвали ли­нейния модел, за да строят кораби, достатъчно силни, за да устоят на вълни, не по-големи от петнайсет метра. Метеорологичните прогнози също се основавали на тази погрешна хипотеза.

— Излиза, че тогава всеки кораб е уязвим рече Дза­вала.

Адлър кимна.

— Което означава милиарди за подобрения и повторно конструиране. Страхът от икономически срив се оказал силен тласък за още проучвания. Насочили вни­манието си към брега на Южна Африка, където мно­го моряци срещали необичайно големи вълни. Когато учените отбелязали злополуките на картата, оказало се, че всички са по границата на Игленото течение, къ­дето студеният и топлият фронт се срещат. За десет години в края на миналия век двайсет кораба потънали точно в този район.

— Превозвачите явно са си отдъхнали – каза Остин.

— Просто е трябвало да странят от това място.

— Обаче се оказа, че не е толкова просто. През 1995 г. „Кралица Елизабет Втора“ се натъкнал на трийсетметрова вълна в Северния Атлантик. През 2001 г. два ту­ристически лайнера. „Бремен“ и „Каледонска звезда“, били ударени от трийсетметрови вълни далеч от тече­нието. И двата кораба оцелели, за да могат екипажите им да разкажат за случилото се.

— Това предполага, че подобни вълни се надигат не само по Игленото течение – заключи Остин.

— Правилно. А покрай тези кораби не е имало и сблъскващи се атмосферни фронтове. Добавихме тези данни към статистиката и стигнахме до смущаващи отговори. През последните двайсет години в света са били потопени над двеста петролни танкери и товарни кораби по-дълги от двеста метра. В повечето случаи отговорни за случилото се са гигантските вълни.

— Мрачна статистика.

— Кошмарна! Заради тежките последствия, което това може да има търговията, опитваме да подобрим конструкцията на корабите и проверяваме дали можем да предскажем вълните.

— Питам се дали проучванията на двамата Траут нямат нещо общо с тези вълни – промърмори Дзавала

— Пол Траут и съпругата му Гамей Морган-Траут, са наши колеги от НАМПД – обясни Остин на професора. – Те са на „Бенджамин Франклин“ и проучват водовъртежите в района.

Адлър потърка замислено брадичка.

— Интригуваше предположение. Със сигурност си струва да помислим по въпроса. Не бих изключил нито една възможност.

— Споменахте за предсказване на вълните – Остин върна професора към темата на разговора.

— Скоро след „Бремен“ и „Каледонска звезда“, ев­ропейците изстреляха сателит, който следи световния океан. За три седмици сателитът уловил десет вълни като онези, които почти потопили двата кораба.

— Успял ли е някои да разбере какво ги причинява? Някои от нас работят с принцип от квантовата механика – уравнението на Шрьодингер. Сложно е, но обяснява как нещо може да се появи и да изчезне без явна причина. „Вълна-вампир“ е добро име за явление. Изсмукват кинетичната енергия от вълните край себе си и в резултат се ражда огромно чудовище. Но още не знаем какво ги отключва.