Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Знаци всеки кораб, строен според линейния модел, може да се сблъска със съдбата на „Южна красавица“?

— О, има и още Кърт. Още много.

— Не разбирам.

— Конструкторите на „Красавицата“ са включили новите данни в работата си. Корабът е имал покрит бак, двойно подсилен корпус и подсилени напречни прегради на помещенията, за да предотвратят всеобщо наводнение.

Остин за миг се взираше неразбиращо в учения. На­края подбирайки внимателно думите си, той каза:

— Значи корабът може да е попаднал на вълна, по-висока от трийсет метра?

Адлър посочи екрана на компютъра си. Виждаха се стилизирали вълни и данни за размерите им.

— Всъщност вълните са били две, едната трийсет и пет метра, а другата трийсет и девет. Имаме снимки от сателит.

Адлър очакваше драматичното му изявление да предизвика подобаваща реакция, но двамата му събеседници, вместо да ахнат невярващо, само се приведо­ха към екрана. Всяко съмнение на Адлър дали е сторил добре като е поискал тези двамата от Руди Гън отпад­на, когато Остин се обърна с усмивка към приятеля си. Май трябваше да си вземем сърфовете.

БИГ МАУНТИН, МОНТАНА

Възрастният мъж уверено се плъзна от седалката на лифта и пое със ските към върха на писта „Черен диамант“. Спря се на самия край и кобалтовите му очи се плъзнаха по пейзажа. От двеста и петдесет метра височина имаше птичи поглед към долината Флатхед и езерото Уайтфиш. На изток проблясваха заснежените върхове на планините в Националния парк „Глейсиър“. На север пък се ширеха зъберите на канадските Ска­листи планини.

Голият връх не бе скрит от мъгли, а над него се бе опънало чисто небе, по което нямаше и едно облаче. Слънчевите лъчи меко галеха лицето на мъжа и той се замисли колко много дължи на планините. Нямаше и съмнение, че без яснотата и спокойствието на надвис­налите върхове, отдавна да се е побъркал.

Когато свърши Втората световна война, Европа за­почна бавно да се съвзема, ала неговият собствен ум продължаваше да е джунгла, изпълнена с мрачни ше­поти. Това, че бе използвал смъртоносните си умения в полза на Съпротивата не го спасяваше. Въпреки всичко той си оставаше машина за убиване. Дори още по-зле, машина, която притежаваше един фатален недостатък човечност. Подобно на всяка фино калибрирана, ала дефектна машина, след време той щеше просто да се разпадне.

Ето защо изостави разкъсания от войната континент и замина за Ню Йорк, а след това се премести още по на запад – на хиляди километри от димящата европей­ска кланица. Със собствените си ръце и с подръчни ин­струменти си построи проста и груба къща от дървесни трупи. Изтощителният труд и чистият въздух сякаш прочистиха мрачните кътчета в главата му. Жестоките кошмари се разредиха. Вече можеше да спи без писто­лет под възглавницата и нож, прикрепен към бедрото.

С годините се превърна от безмилостна, съвършено настроена машина за убиване, в застаряващ ски-любител. Късо подстриганата му коса отдавна беше станала от руса сребриста, рошавите мустаци добре си пасваха с рошавите му вежди, а бледата му преди кожа сега беше покафеняла и загрубяла.

По дългото му лице се разля блажена усмивка, дока­то примижаваше от блестящия като елмаз под слънче­вите лъчи сняг. Не бе религиозен. Не му се вярваше да има Създател, който може да сътвори нещо тъй абсурдно като човеците. Повече го влечаха друидските вяр­вания – почитането на дъбовете му се струваше далеч по-смислено от кланянето пред някакъв бог. Ето защо за него всеки преход до върха на планината си беше религиозно преживяване.

Това щеше да му е последното спускане за сезона. На тези височини снегът се бе запазил до късна пролет, но и тук вече леката като пяна от шампанско снежна покривка отстъпваше на настъпващите треви. Все по­вече ставаха парчетата, през които прозираше кафени­кава почва, а във въздуха тегнеше аромат на пръст.

Мъжът сложи очилата и се спусна надолу, набирай­ки скорост за първото ускорение по склона. Винаги се спускаше по един и съши маршрут, който започваше с бърза отсечка, криволичеща между притихнали снеж­ни призраци – сковани от студа и мъглите дървета, които мразът бе превърнал в странни, фантасмагорични създания. Влезе между тях и започна елегантно да взема леките завои, както се бе научил още като дете в Кицбюл, Австрия.

Бързата отсечка свърши и той се стрелна по наклона Шмид, право към една горичка.

Ако не броим най-запалените скиори и сноубордисти, повечето хора вече бяха окачили ските на стената и се бяха заели да поправят лодките и риболовните при­надлежности, затова мъжът се чувстваше като госпо­дар на планината.