Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Екипът на Остин бе рожба на адмирал Сандекър, който ръководеше НАМПД, преди да я поеме Дърк Пит. Адмиралът искаше да разполага с група експер­ти за подводни мисии, които да не са под постоянния надзор на правителството. В същото време Сандекър използваше резултатите от някои по-зрелищни мисии като лост, за да си издейства средства от Конгреса.

— Прав сте. Предпочитаме да не шумим много-много за участието си – отвърна Кърт.

Адлър се усмихна широко.

— Много е трудно е да не шумиш за тялото на Колумб, открито в подводна пирамида на майте или да омаловажиш факта, че сте предотвратили цунами от метан по Източния бряг.

— Чист късмет – сви рамене Остин. – Само обезопа­сявахме района.

Дзавала завъртя очи.

— Кърт иска да каже, че единственият проблем на обезопасяването е, че привличаш вниманието на опас­ността.

— Признавам, че екипът ни е поемал необичайни мисии, но в НАМПД има десетки специалисти, много по-способни от мен в откриването и проучването на подводни обекти. Защо сте поискали точно аз да участ­вам в експедицията?

— В океана се случва нещо много странно – Адлър внезапно стана сериозен.

— Дотук нищо ново – отвърна Остин. – Морето с по-странен свят от Космоса. Знаем повече за звездите, отколкото за дълбините на планетата си.

— Пръв бих се съгласил с вас – погледна го внима­телно Адлър. – Само че… ами, да речем, че ми се вър­тят разни налудничави идеи.

— Джо и аз отдавна знаем, че между налудничавото и гениалното границата е тънка. Слушаме ви.

— Ще ви ги споделя, като му дойде времето. Засега искам да открием „Южна красавица“.

— Не бързаме. Разкажете ни за изчезването му. До­колкото помня, отплавал е от средноатлантическия бряг. Изпратил е сигнал за помощ, а после е изчезнал безследно.

— Точно така. Броени часове след това е започна­ло щателно претърсване. Сякаш океанът просто го е погълнал. Семействата на екипажа и досега се терзаят какво се е случило с близките им. Собствениците пък биха искали да сложат край на правните неуредици по въпроса.

— Винаги е имало кораби, които изчезват безследно – отбеляза Остин. – Дори и днес във века на глобалните комуникации.

— Но „Красавицата“ не е бил какъв да е кораб. Ако има такова нещо като непотопим кораб, това е той. Звучи ми смътно познато – ухили се Остин.

Адлър вдигна показалец.

— Знам, знам! Говорили са същото и за „Титаник“. Но науката на корабостроенето напредна доста оттогава. „Красавицата“ е съвсем ново поколение товарен кораб. Можел е да устои и на най-свирепите бури. Казвате, че не за пръв път изчезва голям и добре оборудван кораб. Напълно сте прав. Товарен кораб на име „Мюнхен“ из­чезнал насред буря, докато прекосявал Атлантика през 1978 г. И той като „Красавицата“ изпратил сигнал за помощ. Никой не успял да разбере какво се е случило с толкова модерен кораб. Двайсет и седмината му мо­ряци били изгубени завинаги.

— Трагедия. Открили ли са следа от него? – попита Остин.

— Спасителната операция е започнала веднага след сигнала за помощ. Над сто кораба претърсвали океана.

Намерили малко останки. Една празна спасителна лод­ка им дала важна улика. Спасителните лодки на кораба се намирали на десния борд, на двайсет метра над морското равнище. Стоманените щифтове, които ги крепе­ли, били изкривени.

Инженерният ум на Дзавала веднага направи връзката.

— Отговорът е лесен – рече той. – Мощна сила на височина поне двайсет метра е изтръгнала лодката от щифтовете.

— Според комисията, назначена по случая, корабът с потънал, тъй като лошото време е произвело „необи­чайно явление“.

Остин се подсмихна.

Сякаш комисията почти е нацелила правилния извод.

— Моряците, които знаят какво е открила комисията, биха се съгласили с вас. Били възмутени, защото зна­ели какво точно е потопило „Мюнхен“. Сред тях от го­дини се говори за вълни, високи двайсет и пет, трийсет метра, но учените не вярвали на историите им.

— И аз съм ги чувал, но никога не съм виждал подобно нещо.

— Бъдете благодарни, защото иначе нямаше да во­дим този разговор.

— В някаква степен не виня комисията за предпазли­востта – каза Остин. – Моряците са известни с любов­та си към преувеличенията.

— Мога да потвърдя – рече Дзавала с отнесена ус­мивка. – От години слушам за русалки, а не съм видял ни една.

— Несъмнено комисията се е пазела от заглавия за вълни-убийци във вестниците – рече Адлър. – Според добре известните факти от тогава, подобни вълни са били дори теоретично невъзможни. Ние, учените, сме изчислили по т.нар. линеен модел, че трийсетметрови вълни може да има само веднъж на десет хиляди години.