Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Но чувам, че имате и много високотехнологични джаджи.

— Така е. Най-ефективният начин за борба с диване­тата е софтуерът, не хардуерът.

— Как така?

— Да се повозим – и Малой запали двигателя. Дока­то колата слизаше от тротоара, той включи радиото. – Тук „Номад“. Тръгвам северно по „Бродуей“.

— Номад ли? – попита Барне, след като Малой пре­късна връзката.

— Постоянно шаря насам-натам. Наглеждам нещата. Диванетата знаят това, но не знаят къде съм. Държа ги на тръни.

Зави на изток, известно време кара по улица „Парк“ после се върна на „Бродуей“.

— Кои са тези „диванета“, за които говорите?

— С анархистите човек не знае с какви образи си има работа. В Сиатъл имахме природозащитници и паци­фисти. Имахме уикани и феминистки нео-паганистки, врещяха срещу Световната търговска организация и за тяхната Богиня, която и да е тя. Повечето обикновени анархисти са против световния икономически ред. Не вредят на хора, защото корпоративната собственост е тяхната цел, а хаосът е основният им метод. Обикнове­но са организирани в автономни групи или се събират според интересите си. Действат по общо съгласие и из­бягват всякаква йерархия.

— Предвид липсата им на организирани структури, за какво точно се оглеждате?

— Трудно е да ви обясня – започна Малой. – Горе-до­лу за същото, за което се оглеждах и като патрулиращ полицай. Диванетата се разделят на малки групички, понякога са по двойки или сами. Просто следя за съм­нителни модели на поведение.

— Чел съм за сиатълските протести. Звучат като кошмар.

Малой подсвирна.

— Още нося белезите. Ама че бъркотия беше!

— Какво се обърка тогава?

— Диванетата се насочиха към конференцията на Световната търговска организация. Това, което те наричат „властовия елит“. Тогава бях областен надзорник по масовите изяви. Хванаха ни по бели гащи. Оказахме се със стотина хиляди демонстранти, бесни на „потисни­ците“ от световната търговска система. Имаше масови грабежи, въведохме вечерни часове, а ченгетата и Националната гвардия търчаха и стреляха с гумени кур­шуми и сълзотворен газ по всички – и по агресивните, и по мирните протестиращи. Градът остана с насинено лице в очите на международната общност и един куп заведени дела срещу управата. Някои твърдят, че полицията е реагирала твърде яростно, други – че не сме направили достатъчно. Иди ги разбери.

— Както казахте, пълна бъркотия.

Малой кимна.

— Но Битката за Сиатъл* беше повратната точка.

[* Така стават известни безредиците при огромната протестна демонстрация срещу световния икономически монопол на големите корпорации по време на конференция на Световната търговска организация, проведена на 30 ноември 1999г. в Сиатъл. Броят на демонстрантите се определя между 50 и 100 хиляди души. – Б.авт.]

— Как така?

— Протестиращите разбраха, че само шествията по улиците не стигат. Единствено преките действия помагат – да нарушиш реда, да създадеш дискомфорт, да притиснеш, да бръкнеш в окото на тези, които те интересуват.

— От това, което видях из града днес, властовият елит доста път е извървял от Сиатъл насам.

— Със сигурност. Бях във Филаделфия за конгреса на Републиканската партия, когато анархистите пак ни направиха на глупаци. Направо се качиха на главата на полицията. Търчаха по улиците като зайци, а дебели обездвижени полицаи се опитваха да ги настигнат. Създаваха хаос и безредици. Направиха същото и на конференцията на Световната търговска организация в Маями. Едва през 2002-ра покрай Световния икономически форум най-после започнахме да овладяваме положението, а през 2004-та за Републиканския конгрес вече бяхме изработили стратегия.

— Тогава почти не допуснахте нарушения, но някои се оплакваха пък, че сте нарушавали гражданските им права.

— Това е част от стратегията на протестите. Тези хора не са глупави. В повечето случаи са едни и същи: групичка непоправими подстрекатели, които се местят от град на град. Провокират властите, надявайки се на свръхреакция, заради която да писнат, че са малтрети­рани. Опа!

Малой отби и се качи на тротоара до групичка хора с музикални инструменти. Още преди колата да спре, той излая по радиото:

„Номад“ до МАКЦ! Някакви музиканти се съби­рат за непозволен поход от Юниън скуеър до Мадисън скуеър гардън.

Барне огледа тротоара и в двете посоки.

— Не виждам никакъв поход – каза той.

— Сега вървят по двойки. Дотук нищо нередно. След минутка ще се съберат… не, почакай, ето ги, тръгнаха!