Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Благодаря, но съм сигурен, че ще се справиш и сам.

— Не ме вини, задето те навивам да се върнеш. Щом не искаш, няма да настоявам, но нека поне те черпя една вечеря.

Кърт режеше парче говеждо с размерите на капак на шахта в любимия барбекю-ресторант на баща си, кога­то телефонът му завибрира. Извини се и излезе във фо­айето, за да говори на спокойствие. От дисплея на видеофона го гледаше мъж с тъмен тен на лицето и гъста черна коса, зализана с гел назад. Джо Дзавала беше член на екипа, ръководен от Остин, и негов най-добър приятел. Сандекър го бе наел направо от Нюйоркския морски колеж. Джо бе извънредно талантлив инженер, чийто майсторлък в конструирането на подводни апарати бе намерил точното си място в НАМПД.

— Радвам се, че си цял – ухили му се Дзавала. – Нападението на косатките подпали новините. Добре ли си?

— Добре съм. Това си беше огромно забавление… с размерите на кит.

Дзавала се ухили отново.

— А моят живот е толкова отегчителен… Кой, ако не Кърт Остин, ще превърне благотворителна надпревара с каяци в битка на живот и смърт с куп откачени косатки?

— Последния път, когато проверих как си, беше зает да сваляш всяка свободна жена във Вашингтон и не ми се стори никак отегчен.

Общителният Дзавала бе търсена стока из Вашингтон. Жените припадаха по чаровните му обноски, големите му тъмнокафяви очи и латиноамериканското му излъчване.

— Признавам, че става доста интересно, когато с най-новата се натреса на някоя от бившите, но не е нищо в сравнение с битката ти с китовете. Какво се случи?

— Вечерям с баща си в момента, тъй че ще ти разкажа подробно, когато се прибера след няколко дни.

— Всъщност ще е по-скоро, отколкото мислиш. Наредиха ни да отплаваме за Норфък утре вечер. Познаваш ли Джо Адлър?

— Името ми звучи познато. Не беше ли някакъв океанолог в института „Скрипс“?

— Един от най-големите експерти по вълните в света.

Трябва да му помогнем да открие „Южна красавица“.

— Четох за това – голям товарен кораб, потънал ми­налия март.

— Точно така. Руди ми се обади, че Адлър те иска в проекта. Явно дърпа доста конци, защото Руди се съг­ласи без никакво опъване.

Руди Гън се грижеше за ежедневните дела на НАМПД.

— Хм, странно… Никога не съм срещал Адлър. Дали не е сгрешил? В НАМПД има поне десетима, които вършат същото като мен. Защо точно аз?

— Руди каза, че няма представа защо точно ти, но Адлър е световноизвестен учен, тъй че изпълняваме искането му.

— Интересно… „Красавицата“ е потънала край средноатлантическия американски бряг. Близо ли е до мяс­тото, където работят Траут в момента?

Пол и Гамей Траут, другите двама членове на екипа за специални операции, имаха отделна задача, която изпълняваха в момента.

— Достатъчно близо, за да идем при тях и да купонясваме – отвърна Дзавала. – Вече сложих текилата в багажа.

— Докато договаряш и кетъринг към текилата, ще променя билета за полета си и ще ти кажа кога прис­тигам.

— Ще се видим на летището. Ще ни чака самолет за Норфък.

Кърт затвори и се замисли защо Адлър е поискал точно него. После тръсна глава и се върна на масата, за да каже на баща си, че заминава утре сутринта. Дори Старши да се бе подразнил от новината, с нищо не го показа. Напротив. Благодари на Кърт, че е дошъл за състезанието и се разбраха да се видят отново, когато имат повече време.

Рано на следващата сутрин самолетът се отлепи от пистата на летището в Сиатъл. И докато машината набираше височина и възвиваше на изток, Остин се замисли за сдържаната реакция на баща си. Запита се дали всъщност баща му наистина иска той да се върне в семейния бизнес. Това означаваше старецът да си признае, че мисли да се пенсионира. Нямаше как и двамата да са там. На всички беше известно, че баща и син са доста вироглави и семейната фирма щеше да се окаже кораб с двама капитани.

Но каквото и да е, в едно баща му напълно греше­ше. Не вълнението държеше Кърт в НАМПД. Зад вся­ко адреналиново преживяване се криеха дълги часове писане на доклади и срещи, които той се опитваше да избягва, като стои на терен колкото се може по-дъл­го. Онова, което го държеше в агенцията, бе бездънната тайнственост на океана и загадките, с които се сблъскваше постоянно. Като тази странна история с косатките, например. Кърт се замисли отново за слу­чилото се, за мъжа със странната татуировка и за цел­та на електрическото оборудване на лодката му. След няколко минути обаче заряза хаотичните си размисли, взе химикал и лист и се зае да пише характеристики за новия каяк.