Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Вилей се изправя и спинингът му затраква, докато обира кордата. Отварям очи и виждам как бавно се примъква към мен. Сяда и казва:

— Доколкото разбрах, си проявил интерес към моите идеи по някои конституционни въпроси.

— Президентът ме помоли да му предложа едно-две имена — казвам и бавно започвам да обирам моята корда. — А твоята кариера ме интересува.

— Харесва ми да се мисля за толкова консервативен, колкото Кларънс Томас — казва той.

— Чел съм някои от по-важните ти отсъждания — казвам, изваждам лещанката от водата и я оставям да се гърчи във въздуха. — Но не съм съвсем наясно с мнението ти относно смъртното наказание.

Замятам отново въдицата си.

Бръчките по лицето му се оглаждат. Присвива очи към една лодка, която върви пред нас и отвръща:

— То не е възпиращ фактор. Това ни е известно. Но си мисля, че в някои случаи е морално оправдано.

— Ами невинните? — питам. Вече всички ни слушат. — Държавата не се ли превръща в престъпник, когато един невинен човек, дори един на хиляда, бива екзекутиран, а пък всъщност е невинен.

— Щом един човек е обявен за виновен от състав съдебни заседатели, равни нему — отвръща Вилей с лека усмивка, — той по дефиниция не може да бъде невинен. За юриспруденция ли говорим или за философия? Това са доста различни теми.

— Добре казано — отвръщам и виждам всичките му перфектни зъби.

Улавяме общо десет езерни пъстърви и Бърт обещава готвачът да ни ги сервира с вечерята. Обядът е приятен бюфет, обслужван със сребърни подноси, който изяждаме на дълга маса на задната веранда, отрупана с кристални чаши и украсена с няколко аранжирани букета свежи цветя. След това поканвам Рангъл в кабинета си. Обсъждаме финансови въпроси, когато едно червено ферари изревава под прозореца. Малко по-късно Бърт представя Андре в кабинета.

Той е облечен с тъмночервена риза от „Хюго Бос“, която отива на панталона му. Върху китката му има часовник „Картие Пантър“. Акцентът му е поносим, а естествената му арогантност е достатъчна Рангъл да приеме идентичността му. Обсъждаме план как да манипулираме руския фондов пазар, след това се присъединяваме към останалите на кея за още напитки и още слънце. Рангъл сучи бясно пръсти и почти е останал без дъх, докато запознава Андре с дъщеря си. След това се сеща да представи Алън, който улавя ръката на Андре и хладно го изглежда от глава до пети. В късния следобед вятърът се засилва, а тъмносивите облаци заслоняват слънцето.

Вечерята е сервирана в осем в трапезарията. Облечени сме така, че госпожа Вандерхорн се чувства у дома си край голямата махагонова маса. Две момичета в униформи на сервитьорки се щурат напред-назад и поднасят вечерята. Към нас са се присъединили Били Фицпатрик и жена му Даян. Били е окръжен прокурор на Онондага — някогашната служба на Вилей, а жена му е съдия. И двамата са високоуважавани от всички, а аз си мисля, че може би съм вложил онези пет милиона дарения за партията в една добра кауза.

Настанил съм се срещу семейство Вилей в моя край на масата. Алън е на челното място срещу мен, изкривил е устни под странен ъгъл, докато Андре смуче коктейли и се хвали на Рангълови. От време на време той докосва голата ръка на Дани Рангъл и тя се кикоти.

След като отнасят чиниите от основното ястие, следва тишина и разговорите се снишават до шепот.

Аз се прокашлям и казвам:

— Били, имам един въпрос към теб. Какви са ограниченията в сроковете на съдебните процеси за убийство?

Очите на Били са светлозелени, разположени върху кръглото му ирландско лице.

— Зависи доколко си близък с окръжния прокурор — казва той с лек оттенък на отдавна забравения си бруклински акцент. — Само се пошегувах. Няма времеви ограничения. Това е единственото престъпление, за което няма ограничения. Защо питаш?

— Бърт смята, че тази къща е обитавана от призрак — отвръщам. — И твърди, че той няма да се успокои, докато някой не бъде наказан. Смешно, знам, но се намирам в трудно положение. Бърт е най-добрият човек, когото познавам, а аз пък много харесвам това място.

— Какво? Да не би да имаш ясновидец или нещо такова? Гледач на карти таро? — пита Били и попива устните си със салфетката.

— Не е много далеч от истината — отвръщам и оглеждам масата.

Останалите са спрели разговорите си и до един ме гледат. Вилей подръпва вратовръзката си. Жена му е неподвижна и бледа в тъмната си рокля.

— Аз не вярвам в такива неща, но Бърт… — казвам и кимам към тъмния ъгъл на стаята, където той стои, облечен в костюм и следи за работата на персонала, — произхожда от род с отдавнашна традиция на лечители от племето акуесасни. Още първия ден, когато му показах тази къща, той каза, че в нея имало призрак. И аз доста се смях, нали, Бърт?