Ванеса Грийн: Крайбрежната чайна

Разположена на спокойно място с изглед към пясъчен залив, в тази чайна цари безвремие. Щом влезете и увиете ръце около топлата чаша умело подбран чай ще преоткриете нещо, което много лесно може да се забрави в забързания ритъм на живота. Това е скрит скъпоценен камък, място, за което бихте искали да разкажете под секрет само най-близките си приятели.

Списание „Indulge“

из рубриката „Британските скрити чайни“

(Britain's Secret Tea Rooms)

Крайбрежната, чайна,

осн. 1913 г.

Класически следобеден чай на Лети

***

Поднася се с многостепенно меню от хапки

***

Солени:

Избрани мини-сандвичи – с краставица,

пушена сьомга и майонеза

***

Сладки:

Кифлички със стафиди и ябълки –

прясно изпечени, поднесени с гъста сметана

Викторианска пандишпанова торта

Торта с розова вода и шамфъстък

Еклери

Ягоди, потопени в шоколад

***

Избрани насипни чайове:

Английска закуска, Асам, Даржелинг, Ърл Грей,

жасмин, ароматен портокал

„Любовта и скандалът са най-добрите подсладители за чая“

Хенри Филдинг

Скарбъро

Кат Мъри държеше малката ръчичка на тригодишния си син Лео и двамата се разхождаха на плажа по джапанки. Рокмагазинчетата и безистените на Южния залив бяха пълни с туристи, които се възползваха максимално от редките случаи на топло слънце по британското крайбрежие. Когато приближиха пристанището, познатата миризма на прясно уловена риба от кея напомни на Кат, че почти си бяха у дома.

Лео пусна ръката на майка си и се затича към магазина под техния апартамент. Долу имаше неонова розова табела с форма на поничка, която беше по-голяма от него. Кат се затича след него.

— Аз съм първи! — извика той и пипна поничката.

— Не отново — въздъхна пораженчески тя и се усмихна. — Някой ден. Някой ден ще те победя.

Кат извади ключовете от чантата си, отключи входната врата и Лео се качи по стълбите в коридора пред нея. С Джейк се бяха преместили в апартамента преди четири години, когато тя беше на двадесет и две, влюбена и безгрижна. Много се беше променило, откакто заживяха там.

— Какво има за закуска с чая днес, мамо? — извика Лео през рамо.

Кат се опита да си спомни какво е останало в кухненските шкафове и в хладилника.

— Динозаври — отговори тя. — В менюто тази вечер, сър, има Тиранозаври Рекс и Диплодоци. Надявам се, че не сте вегетарианец.

— Няма начин — каза Лео радостно. — Обичам да ям Тиранозавър Рекс.

На горния етаж Кат взе филийка ръжен хляб и я изряза с остър нож внимателно около картонения шаблон, който беше направила с формата на динозавър. Свари няколко стръка броколи и ги нареди покрай динозавъра все едно са дървета, след което с помощта на домашно зеленчуково чили оформи пръстта под тях.

Беше решила да остане в апартамента след като с Джейк се разделиха, за да запази някаква постоянна величина в живота на Лео. Но освен това имаше и нещо друго в това място, което смяташе, че ще й липсва — гледката към морето, евтиният наем, дори чайката с извитите нокти, която почукваше с клюна си по прозореца им всеки ден.

Тя занесе храната на Лео в хола и той й се усмихна, щом я видя.

— Харесва ми! — каза той, като гледаше чинията. — Първо ще му отхапя главата.

— Давай! — Кат се засмя. — Преди той да го е направил.

Лео се засмя и вдигна вилицата си.

— Ще ми донесеш ли стегозавъра, за да гледа?

— Разбира се — Кат отиде в стаята на Лео и намери плюшената играчка върху червения скрин. На стената над скрина висеше нарисуваният от Джейк Груфало. Тя замълча за момент, за да го погледа. Едно време нещата бяха чудесни.

Кат сложи стегозавъра на Лео върху масата в кухнята, така че да може да го гледа, докато яде.

— Мамо, знаеш ли къде искам да отида скоро? — попита той, докато дъвчеше парче броколи.

— Къде?

— В Морския център — отвърна той и удари с вилицата си от радост.

Кат кимна и се усмихна. Той я молеше за това почти всеки ден цяло лято. Но там не беше евтино и всеки път, когато заделеше пари настрана, идваше по някоя сметка. Надяваше се, че утре нещата ще се променят — приятелката й Кали, която работеше като рецепционистка в хотел „Саут Клиф“, я беше предложила за работа там. Изглежда управителят почти беше потвърдил, че ще назначат Кат, ако иска. Няколко часа седмично би означавало достатъчно пари за допълнителните неща, от които имаше нужда Лео, а предвид, че хотелът се намираше само на няколко крачки от детската му градина, пак щеше да може да го взема лесно оттам.