Ванеса Грийн - Крайбрежната чайна

— Радвам се, че успя да слезеш — Анна, едната гостенка на родителите й, се обърна към Серафин през тясната маса, застлана с червено-бяла памучна покривка. — Майка ти каза, че не си се чувствала добре по-рано.

— Сега съм много по-добре, благодаря — отвърна тя учтиво и хвана вълнообразната си тъмноруса коса с шнола. Хладният следобеден вятър духна във врата й. — Просто ме болеше главата.

Сутринта Серафин се беше изкушила да остане в леглото с мислите си, които все още гъмжаха от събитията от изминалата седмица, но в крайна сметка реши, че ще е добре да се поразсее. Разговорът с Рави и Анна, двойката англичани, които бяха купили наскоро съседното шато, беше спокоен и ненапрягащ, сякаш ги е познавала винаги. А и беше хубаво да упражни английския си с тях, тъй като през лятото, след края на изпитите й, почти не беше казала и дума на английски.

— Матилд, Бенджамин — извика Елен на близнаците, които пръскаха вода над ръба на басейна, понеже си подаваха плажна топка. — Време е да излизате вече!

Тя се обърна към по-голямата си дъщеря.

— Серафин, виждала ли си кърпите?

Тя вдигна пухкавите плажни кърпи на тревата до нея и ги подаде на майка си.

— Заповядай!

Елен отиде при близнаците, които излизаха от басейна и леко трепереха.

— Майка ти каза, че обичаш да четеш. Четеш ли на английски? — попита Анна Серафин. — Имам няколко книги, които може да ти харесат.

— Благодаря, да. Най-много обичам мистерии и криминални романи — Агата Кристи, неща от този род. Също и класика. Чета „Ребека“ в момента, много ми харесва.

— Чудесна книга — съгласи се Анна.

— Харесва ми онази част, в която описва поднасянето на следобедния чай: цялото изпълнение — от сребърния поднос, до чайника и покривката. И точно на секундата.

— Да. Това е доста важна част от деня; или поне е било тогава — каза Анна. — Повечето хора или не разполагат с време, или не отделят толкова сега. Ако трябва да съм честна, обикновено си взимам едно лате набързо, вместо да спра за по Ърл Грей.

— Серафин винаги е била запалена по английската култура — каза Патрик на Анна и съпруга й. — И, разбира се, тя е езиковедът в семейството. Английският ми е, както и сами можете да чуете, ужасен. За щастие, на нея много й се отдава.

Серафин усети как се изчервява.

— Татко, шшшт! — засмя се тя, погледна Рави и Анна и завъртя снизходително очи по посока на баща си. — Доста съм го позабравила. Завърших курс за обучение на учители, но искам да подобря английския си, преди да започна да си търся работа.

— Това е хубаво. Такъв вълнуващ момент от живота — да се готвиш да излетиш от гнездото — каза Анна.

На Серафин явно й пролича, че е объркана.

— О, извинявай! — да излетиш от гнездото, имах предвид да напуснеш дома — поясни Анна.

— А! — Серафин се засмя. — Това е хубава фраза. Да, предполагам, че е така. Въпреки че аз няма да ходя твърде далеч — ще си търся работа в Бордо, ще започна с частни уроци, а след това постоянна работа следващата есен.

— А преди това не би ли искала да отидеш в Англия? — попита Рави. — Сега е времето в живота за големи приключения. На колко години си сега?

— Двадесет и три — отвърна тя.

Възрастта не е от голямо значение, помисли си Серафин. Важното е как се чувстваш отвътре. Спомни си усещането за тревата под босите си крака от реката предишния ден. Смееше се. Чувстваше се свободна. Пеперудения допир на целувка по врата й. Чувстваше се така завършена, както никога досега.

— Това е и начин да усъвършенстваш езика си — продължи Рави — изцяло в средата на носителите му.

— Чакай малко, Рави — сръчка мъжа си Анна. — Точно това казвахме за идването си тук, нали? А я виж — все още сме толкова зле, че накарахме тези прекрасни хора да говорят с нас за английски — тя се засмя. — Но ти ще си по-дисциплинирана в това отношение, Серафин, сигурна съм. А и вече говориш доста свободно.

— Ще ми се да можехме да те поканим на гости — каза Рави. — Но продадохме всичко и вече няма връщане назад.

— Тук ли ви харесва повече? — попита Серафин. Беше й по-удобно да говорят за тях, отколкото за нея.

— Обожаваме мястото — каза Анна. — Кой не би? Добрата храна, виното, компанията… Бяхме готови за промяната, след като децата напуснаха дома.

Инстинктивно, Серафин погледна родителите си. Един поглед, който премина между тях. Брат й Гийом бе напуснал дома миналата година, при тежки обстоятелства, а те изобщо не бяха готови за промяната.

— … но Англия е прекрасно място за млад човек, ще ти хареса.