Джеймс Патерсън: Крайбрежната къща

Все едно че танцуваш седнал. Първо ръката, после крака – отпускаш, завърташ. Лява ръка – десен крак; лява ръка – дясна ръка.

Всичко се развива в идеална последователност и ритъм и всеки път, когато натисна лепкавия от жегата гумиран лост на газта, новичкият, едва-що обязден мотоциклет БМВ К1200, тежащ 285 килограма, с мощност от 130 конски сили, се устремява напред като чистокръвен жребец, ударен с камшик.

И ето че още една моментална снимка на най-скъпите недвижими имоти в Лонг Айланд се мярва покрай мен.

Четвъртък вечер е, Денят на загиналите [1] Ден в памет на загиналите във войните, 30 май в повечето щати. – Б. пр. , краят на седмицата. Изминали са петнайсет минути от началото на първото парти от още един многообещаващ и бляскав сезон в Хамптънс.

При това не е кое да е парти. А партито. Задушевно събиране за 200 000 долара, организирано всяка година от Бари Нюбауър и неговата съпруга Кемпиън в тяхната къщичка за 40 милиона долара на морския бряг в Амагансет.

А аз съм закъснял.

Преминавам на четвърта скорост, дърпам рязко лоста на газта и сега вече наистина летя. Поря трафика на шосе № 27 като Мойсей, възседнал снаряд с радарно насочване. Бедрата ми притискат лъскавия тъмносин бензинов резервоар, а главата ми е така ниско наведена срещу вятъра, че почти опира в коленете ми.

Хубавото е, че тази малка отсечка от осемнайсет километра между Монток и Амагансет е идеално права и гладка, защото, когато минавам покрай онези долнопробни заведения за туристи – "При Сирил", Клам Бар, СНЕКБАР, спидометърът ми показва сто и четирийсет.

Също така е хубаво, че като ученици ние с Били Белнап посещавахме една и съща стая в участъка. С досие на най-агресивния малолетен престъпник в ийстхамптънската гимназия Били се оказа достоен да бъде назначен на държавна служба в Полицейското управление на Ийст Хамптън. Макар че в момента не мога да го видя, аз знам, че е там, зад храстите, сгушил се е в полицейската си кола в синьо и бяло, дебне пътуващите с превишена скорост шофьори и вижда сметката на кесията с понички "Дрезънс".

Профучавам покрай него и му хвърлям цигарената си кутия.

Едва ли си мислите, че мотоциклетът е място за кротки размишления. А и аз обикновено не си падам по тази част, предпочитам да отстъпя мисловната дейност на батко Джак, студента по право от Айви Лийг [2] Група университети на високо академично равнище в североизточните щати. – Б. пр. . Обаче напоследък, кача ли се на мотоциклета, веднага се сещам за разни други неща. Може би защото на мотоциклета си сам с главата си и никой друг.

А може би това съвсем не се дължи на мотоциклета, просто съм започнал да остарявам.

Със съжаление трябва да си призная, че точно вчера навърших двайсет и една.

Но каквато и да е причината, аз препускам като на гигантски слалом през тоя ояден баровски квартал със сто и петдесет километра и започвам да си мисля дали да не взема да цъфна тук и да стана жител на едно от най-богатите местенца на света.

След като изминавам още километър-два по нагорнището, аз вече виждам светлините на партито в имението на Нюбауър, искрящи в идеалната нощ на Ийст Енд, и изпитвам онова вдъхновяващо чувство на очакване, което винаги ме обзема в началото на всяко ново лято в Хамптънс.

Самият въздух, наситен със соления дъх на прилива и със сладкия аромат на зюмбюли, е натежал от възможности. Портиерът ме посреща ухилен до ушите и ми прави знак да премина през вратите от ковано желязо.

Ще ми се да можех да ви кажа, че мястото е някак си прекалено лъскаво и натруфено, но то всъщност съвсем не бие на очи. От време на време богатите могат да те изненадат по този начин. Това е един от онези парцели, които според брокерите на недвижими имоти се появяват на пазара веднъж на двайсет години – пет хектара красив пейзаж, прекрасни, скрити зад жив плет градини, които се спускат надолу към девствения плаж с бял пясък.

В края на покритата с фин чакъл алея се издига къщата, която има разгърната площ от 4250 квадратни метра и всичките ѝ стаи са с изглед към морето, с изключение на винарската изба, разбира се.

Партито тази вечер е сравнително скромно – около 180 души, но всички значими личности на сезона са тук. Поводът е току-що обявеното от Нюбауър "присъединяване" на компанията на шведския производител на играчки Бьорн Бонтаг ($1.4 милиарда) към холдинга. Ето защо тази година събитието е в четвъртък, само семейство Нюбауър може да си позволи да пробута такъв номер.