Джеймс Клавел - Търговска къща (Част II)

Заключителният звънец на фондовата борса иззвъня, но звукът беше удавен във вонящия хаос на скупчените брокери, които отчаяно се опитваха да завършат последните си сделки.

За „Струан“ денят беше катастрофален. Огромни количества акции бяха стоварени на пазара, за да бъдат купени, а после отново отхвърлени, защото слуховете раждаха нови слухове. Цената на една акция беше паднала от 24.70 до 17.50, а все още имаше 300 000, предложени в графата продажби. Пазарът беше колеблив. Всички очакваха „Хо-Пак“ да фалира на следващия ден — единствено сър Луис Базилио прекрати търгуването с банкови акции на обяд и спаси банката от разоряване.

— Иисусе Христе, какъв гад! — каза някой. — Измъкна се благодарение на проклетия звънец.

— Гледай тай-пана — избухна някой. — Всемогъщи Боже, човек би си помислил, че е един обикновен ден, а не погребението на „Ноубъл хаус“.

— Нашият Йан се забавлява. Виж му усмивката. Боже, акциите му падат от 24.70 на 17.50 за един ден, след като никога не са били под 25, а се държи така, сякаш нищо не се е случило. Утре Горнт трябва да поеме контрола!

— Или пък банката.

— „Вик“? Не, те си имат техни проблеми — каза друг, присъединявайки се към възбудената потна група.

— По дяволите, мислиш ли наистина, че Горнт ще го направи? Горнт, тай-пан на „Ноубъл хаус“?

— Не мога да си го представя!

— По-добре е да свикваш с това, старче. Но аз съм съгласен, никога няма да разбереш, че светът на Йан се руши около тестисите му…

— Ама, че гадно време!

— Е хайде, тай-панът е добър човек, а Горнт е един арогантен мръсник.

— Те и двамата са мръсници .

— О, не зная. Но съм съгласен, че Йан е студен. Студен като лед.

— Но не така студен както горкия стар Бен. Този мръсник е като мъртвец.

— Бен ли? Кой Бен? — попита някой докато се смееха. — А?

— О, за Бога, Чарли това е само една песничка, едно стихотворение. Бен се римува със студен, това е. Как ти мина денят?

— Направих сума пари от комисионни.

— Аз също.

— Фантастично. Продадох 100 процента от всичките си акции. Слава Богу сега съм свободен. Ще съм некоректен по отношение на някои мои клиенти, но откъдето дошло там и отишло, а те могат да си го позволят.

— Аз все още задържам 58 000 от „Струан“, а няма желаещи.

— За Бога!

— Какво има?

— „Хо-Пак“ е свършена. Затвориха си вратите.

— Какво?

— Всеки един мръсен клон.

— Всемогъщи Боже! Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен, а освен това казват, че утре също няма да отворят и че губернаторът ще обяви почивен ден за банките. Получих информацията от достоверен източник, брато .

— Мили Боже, „Вик“ затварят!

— О, Господи напълно сме разорени…

— Слушай, току-що говорих с Джонджон. Кризата се разпростира и при тях, но той твърди, че ще се оправят, да не се тревожиш.

— Дано!

— Казва, че в Абърдийн преди половин час имало бунт, когато клонът на „Хо-Пак“ там фалирал, но Ричард Куанг е недоволен от информациите в пресата. Той е затворил „временно“ всички техни клонове, с изключение на главния офис в „Сентръл“. Няма причина за безпокойство, той има много пари и…

— Лъже мръсникът му с мръсник!

— … и всеки с капитали на „Хо-Пак“ трябва да отиде там с паспорта си и те ще ги изплатят.

— Ами акциите им? Когато правят ликвидацията колко мислиш, че ще платят? Десет цента за долар?

— Един Господ знае! Но хиляди ще си загубят гащите в този фалит.

— Хей, тай-пан! Ще оставите ли капиталът ви да пада или ще купувате?

— „Ноубъл хаус“ е така силна както винаги е била, момче — каза спокойно Дънрос. — Съветът ми е да купуваш!

— Колко време можете да чакате тай-пан?

— Ще преживеем този незначителен проблем, не се тревожи.

Дънрос продължи да си пробива път сред тълпата, устремен към изхода, след него вървяха Линк Бартлет и Кейси. Отвсякъде го засипваха с въпроси. Повечето от тях той отпращаше с шега, на няколко отговори. В един момент пред него се изпречи Горнт и настъпи пълна тишина.

— А-а, Куилън, как беше днес? — учтиво запита той.

— Много добре Йан, благодаря. Много добре. Моите партньори и аз сме с три или четири милиона напред.

— Имаш партньори?

— Разбира се. Сам трудно бих атакувал „Струан“ така леко. Разбира се, че имам много сериозна подкрепа — усмихна се Горнт. — За щастие доста хора не скриват омразата си към „Струан“ и това не е от вчера, а от векове наред. За мен е удоволствие да ти кажа, че току-що се сдобих с още 300 000 акции от първа ръка. Това горе-долу трябва да разбие на пух и прах твоята къща.