Джеймс Клавел: Търговска къща (Част II)

Дънрос вдигна повелително ръка и каза вежливо, макар и доста властно:

— Какво искате да пазарувате, мисис Кърк?

— А? О-о. Дрехи, ъ-ъ искам готови дрехи, а пиленцето се нуждае от няколко ризи…

Йан натисна един бутон и Клаудия се появи.

— Кажи на Сандра Лий веднага да заведе мисис Кърк долу при Лий Фуу Тан и кажи му за Бога да й даде възможно най-изгодната цена или ще накарам да го депортират! Мистър Кърк скоро ще се присъедини към нея.

Той хвана мисис Кърк за ръката и преди тя да разбере беше навън, а Клаудия загрижено слушаше какво иска да купи. Кърк въздъхна. Дълбока, дълго изстрадана въздишка.

— Бих искал и аз да мога да направя това — каза той мрачно, а после засия. — Тай-пан, вие сте всичко онова, което Алън каза, че сте.

— О-о? Нищо не съм направил. Вашата жена искаше да пазарува нали?

— Да, но… — след пауза Кърк допълни: — Алън каза, че вие трябва, ъ-ъ трябва да прочетете писмото докато аз съм тук. Аз… аз не й казах това. Мислите ли, че трябваше?

— Не — отвърна любезно Дънрос. — Вижте, мистър Кърк, съжалявам трябва да ви кажа една лоша новина, но се опасявам, че А. М. Г. е бил убит при автомобилна злополука миналия понеделник.

Устата на Кърк увисна.

— Какво?

— Съжалявам, че трябваше да ви кажа, но мислех, че вие знаете.

Кърк се загледа в дъждовните откоси, потънал в мисли.

— Колко ужасно — промълви след време. — Проклети мотоциклети, те са капани, които носят смърт. Сблъскал ли се е?

— Не. Намерен е на пътя край мотора. Жалко.

— Ужасно. Горкият стар Алън. Боже, о Боже! Доволен съм, че не го споменахте пред Френсис, тя също много държеше на него. Аз, ъ-ъ, аз може би тогава е по-добре да прочетете това писмо… аз… бедният стар Алън! — Той се вторачи в ръцете си. Ноктите бяха изгризани и обезформени. — Бедничкият Алън.

За да даде време на Кърк, Дънрос отвори писмото.

Мистър Дънрос, това ще ви го предадат Джеймс Кърк, стар приятел от училище и жена му Френсис. Пакетът, който носят, моля отворете насаме. Исках да го получите без препятствия и Джеймс се съгласи да спре в Хонконг. На него може да му се има доверие, доколкото човек може да се довери на някого в днешно време. И моля ви не обръщайте внимание на Френсис, тя наистина е свястна — дава свобода на Джеймс да седи и мисли — една рядка привилегия на днешно време. Между другото не са в течение на моята работа, въпреки, че знаят, че съм историк — аматьор с частни средства.

Дънрос щеше да се усмихне, ако писмото не беше от мъртъв човек.

Джейми е геолог, морски геолог, един от най-добрите в света. Попитай го за работата му в последните години. За предпочитане е Френсис да не е там, не защото тя не знае всичко, което знае той, а защото се държи малко истерично. Той има няколко интересни теории, които може би ще облагодетелстват „Ноубъл хаус“ и вашето планиране на непредвидени разходи.

Дънрос вдигна поглед.

— А. М. Г. пише, че сте приятели от училище.

— О, да. Да, бяхме заедно в училище. Чартърхаус, всъщност. После аз продължих в Кеймбридж, а той — в Оксфорд. Да. Ние, ъ-ъ, поддържахме връзка, разбира се рядко през годините. Да, отдавна ли го познавате?

— От около три години. Аз също го харесвах. Може би сега не искате да говорите?

— О! О, не, всичко е наред! Аз съм… това, разбира се е шок, но животът трябва да продължава. Старият Алън… той е един забавен хлапак, нали — с всичките си хартии и книги и лулата и пепелта и домашните чехли. — Кърк тъжно се повдигна на пръсти. — Предполагам, че трябва да кажа „той беше“ . Все още не ми се вижда много редно да говоря за него в минало време… Винаги носеше домашни чехли. Не си спомням някога да е имало случай да отида у него и той да не е по чехли.

— Имате предвид апартамента му, нали? Никога не съм бил там. Винаги се срещахме в моя офис в Лондон, макар че той дойде веднъж в Еър. — Дънрос се опита да си спомни. — Не си спомням да е носил домашни пантофи там.

— О, да. Той ми разказа за Еър, мистър Дънрос. Беше важен момент в неговия живот. Вие сте… имате голям късмет, че притежавате такова имение.

— Замъкът Ейвиърд не е мой, мистър Кърк, въпреки че е в семейството повече от 100 години. Дърк Струан го е купил за съпругата си и за семейството — едно така да се каже селско имение. — Както винаги Йан усети внезапна топлина при мисълта за цялата красота, прекрасните хълмисти възвишения, езера, тресавища, гори, горски поляни — шестстотин и повече акра — добри възможности за лов и Шотландия в най-добрата си форма. — Традиция е настоящият тай-пан винаги да е стопанин на Ейвиърд докато е тай-пан. Но разбира се всички семейства, особено деца от различните семейства го познават добре. Летните ваканции… Коледа в Ейвиърд е прекрасна традиция. Нова година, уиски и огромни бучащи огньове, звученето на гайдите. И едно работещо стопанство, добитък, мляко, масло, и да не забравя и спиртната фабрика „Лох Вей“! Иска ми се да можех да прекарвам повече време там. Жена ми днес замина, за да подготви всичко за зимната ваканция. Познавате ли тази част на света?