Джеймс Клавел - Търговска къща (Част II)

— Да, тай-пан — Клаудия вече избираше.

— Да, Роджър.

— Колко пъти сте били в Китай?

Неочакваният въпрос стресна Дънрос за миг.

— Това е въпрос на статистика — каза той. — За вас е лесно да проверите.

— Да, Йан, но би ли си спомнил сега? Ако обичаш.

— Четири пъти до Кантон на панаира последните четири години. И веднъж до Пекин, миналата година.

— Някога излизал ли си извън Кантон или Пекин?

— Защо?

— Излизал ли си?

Дънрос се поколеба. „Ноубъл хаус“ имаше много асоциации постоянно пребиваващи в Китай и много Стари и верни приятели . Сега някои бяха комунисти. Други — привидно комунисти, но вътрешно изцяло китайци и затова прозорливи, потайни, предпазливи и аполитични. Тези мъже бяха от голямо значение. И всички знаеха, че историята се повтаря и че времената могат да се променят толкова бързо и че Императорът днес може да стане куче утре, че династия следва династия по прищявка на боговете, че първият от всяка една неизбежно се изкачва на Драконовия трон с омърсени от кръв ръце, че пътят за бягство винаги трябва да се търси.

Китайците бяха практичен народ. Китай имаше нужда от добрини и от помощ. Без това те биха били беззащитни срещу историята си и единствения истински враг — Русия.

Дънрос беше ходил много пъти официално и неофициално. Имаше много потенциални сделки за всякакви видове машини и стоки за краткосрочни доставки, включително ескадрили търговски реактивни самолети. Често пъти отиваше там, където други не можеха. Веднъж ходи до Хангшо, най-красивата част на Китай. Трябваше да поздрави лично други членове на клуба на 49-те. „Клъб ’49“ се състоеше от онези компании, които продължиха да търгуват с КНР след 1949, най-вече британски фирми. Великобритания призна правителството на Мао скоро след оттеглянето на Чан Кай Ши от континента и бягството му в Тайван. Дори и така отношенията между двете правителства бяха винаги обтегнати. Но отношенията между Старите приятели не се промениха, освен ако някой не предадеше доверието или не изменеше.

— О, бях на няколко други пътешествия — Дънрос не искаше да лъже шефа на Специалното разузнаване. — Нищо, което да заслужава отбелязване. Защо?

— Би ли ми казал къде?

— Сигурно, ако конкретизираш въпросите си, Роджър — отговори той и гласът му стана рязък. — Ние сме търговци, а не политици или шпиони и „Ноубъл хаус“ заема особено положение в Азия. Тук сме от доста години и заради търговците флагът на Великобритания се вее тук… на половината земно кълбо. Какво имаш предвид?

Последва дълга пауза.

— Нищо, нищо особено. Много добре, Йан, ще изчакам, докато прочетем документите, а след това ще се конкретизирам. Благодаря, страшно съжалявам, че те обезпокоих.

Дънрос втренчи поглед в телефона.

„Какво иска да знае Крос? — запита се той. — Много от сделките, които е направил и ще направи със сигурност няма да бъдат съобразени с официалната политика на правителството в Лондон или във Вашингтон. Неговите краткосрочни и дългосрочни отношения с Китай очевидно им се противопоставят.

Докато аз съм тай-пан, независимо от обстоятелствата, нашите връзки с Китай ще останат наши връзки с Китай и толкова. Повечето политици в Лондон и Вашингтон просто не разбират, че китайците са първо китайци и после комунисти. А Хонконг е жизненоважен за мира в Азия.“

— Мистър и мисис Джейми Кърк, сър.

Джейми Кърк беше педантичен малък мъж с розово лице и розови ръце и приятен шотландски акцент. Жена му беше висока, огромна американка.

— О, толкова се радваме да… — започна Кърк.

— Да, така е, мистър Дънрос — прогърмя жена му добродушно над него. — Говори по същество, Джейми, любов моя, мистър Дънрос е много зает човек, а и ние имаме да пазаруваме. Моят съпруг има пакет за вас, сър.

— Да, той е от Алън Медфърд Г…

— Той знае, че е от Алън Медфърд Грант, любими — каза тя щастливо, като отново заговори заедно с него. — Дай му пакета.

— О, да, има и…

— И едно писмо от него — отново го прекъсна. — Мистър, Дънрос е много ангажиран, така че дай му тези неща и да отиваме да пазаруваме.

— Ох. Да, ами… — Кърк подаде пакета на Дънрос. Той беше около четиринадесет на девет инча и един инч дебел. Кафяв, безличен и здраво облепен. Пликът беше подпечатан с червен восък за писма. Йан разпозна печата. — Алън каза да…

— Да ви ги предадем лично и да ви предадем най-добрите му пожелания — каза тя като отново се изсмя и стана. — Ти си толкова бавен, захарче. Е, благодаря ви, мистър Дънрос, хайде да тръгваме, лю…