Джеймс Клавел - Търговска къща (Част II)

— Ние не сме хапльовци. Ние сме „Ноубъл хаус“.

— До утре. Да. Или може би вдругиден. Най-късно до понеделник. — Горнт се обърна към Бартлет. — Вечерята за вторник остава, нали?

— Да.

Дънрос се усмихна.

— Куилън, човек може да изгори, когато продава евтино при такъв непостоянен пазар. — Той се обърна към Бартлет и Кейси и каза любезно — Съгласни ли сте с мен?

— Дявол да го вземе тука със сигурност не е като на борсата в Ню Йорк. — Бартлет се присъедини към всеобщия смях. — Това, което става тука днес би пратило по дяволите цялата ни икономика, така ли е Кейси?

— Така е — отвърна Кейси смутено, усещайки критичния поглед на Горнт. — Здрасти! — поздрави тя любезно.

— За нас е чест, че сте тук — каза Горнт с пленителна усмивка. — Мога ли да поздравя и двама ви за куража снощи?

— Нищо особено не съм направил — каза Бартлет.

— Нито пък аз — добави Кейси с неудобство, напълно съзнавайки, че е единствената жена в залата и център на вниманието. — Ако не бяха Линк, Йан и вие останалите, щях да се паникьосам.

— О, но не го направихте. Вашият скок беше съвършен — каза Горнт възторжено.

Тя нищо не отговори, но мисълта за това сгря душата й. Животът й някак си се промени от момента, в който свали дрехите си, без да се замисля. Тази сутрин се обади Гавалан да я попита как е. Същото бяха сторили и други. Получи много поздравления. Чувстваше, че и Дънрос и Горнт и Бартлет го запомниха, защото не ги предаде. Тях, а може би себе си. „Да, — помисли си тя — издигна се в очите на всички мъже. И засили ревността на всички жени. Любопитно.“

— Продавате ли евтино , мистър Бартлет? — попита Горнт.

— Лично аз — не. Поне засега.

— Трябва — каза Горнт любезно. — Могат да се направят много пари в един сгромолясващ се пазар, а аз съм сигурен, че знаете това. Многото пари ще сменят ръцете, които държат контрола на „Струан“.

Той отново спря погледа си на Кейси, развълнуван от куража, тялото й и от мисълта, че в неделя ще бъде с нея.

— А вие, Сирануш участвате ли в пазара? — попита той.

Кейси се развълнува от начина, по който той произнесе името й. „Внимавай! — предупреди се тя. — Този мъж е опасен. Както и Дънрос и Линк. Кой от тримата?

Струва ми се, че искам и тримата.“

Денят започна вълнуващо още с обаждането на Дънрос. Не забеляза никакво неразположение вследствие на пожара или от лекарството против повръщане на д-р Тулей. Цяла сутрин усилено работи — прегледа телеграмите, телексите. Проведе няколко телефонни разговори с Щатите. Укрепи едно сливане, което от месеци беше на дневен ред, продаде много изгодно една компания, за да се сдобие с друга, която в бъдеще щеше да помогне на „Пар-Кон“ да утвърди проникването си в Азия — независимо от това с кого ще имат делови отношения. И тогава неочаквано беше поканена от Линк на обяд… „Скъпият, мъжествен, уверен и привлекателен Линк“ — помисли си, спомняйки си обяда на върха на „Виктория енд Албърт“ във великолепната, зелена трапезария, която гледаше към пристанището. Линк така внимателен, Хонконг и крайбрежните пътища забулени от шибащия дъжд. Половин грейпфрут, малко салата, Перие — всичко отлично сервирано — точно това, което тя искаше. И накрая кафе.

— Какво ще кажеш Кейси, да отидем до стоковата борса? Да кажем в два и половина? — каза той. — Йан ни покани.

— Но аз все още имам да свърша много неща, Линк, да…

— Но тук е съвсем различно и онова, с което се справят онези момчета е просто невероятно. Тайната търговия е начин на живот и то съвсем легален. Господи, фантастично е — прекрасно — велика система . За това, което правят тук съвсем законно за един ден, в Щатите са ти необходими двадесет години.

— Това не я оправдава, Линк.

— Не, но тук е Хонконг и техните правила ми харесват. Ще ти кажа, Кейси, ако искаш да се отървеш от мъртъв капитал тука е мястото да го направиш с печалба.

— Да се надяваме, че е така. Ти иди, Линк. Аз наистина имам един куп боклуци, което се налага да прегледам.

— Могат да почакат. Днес е битката . Трябва да присъстваме на убийството .

— Горнт ли ще победи?

— Разбира се. Освен, ако Йан не получи силна финансова подкрепа. Чувам, че „Виктория“ няма да го подкрепи. А и „Орлин“ няма да му подновят заема — точно както предсказах.

— Горнт ли ти каза?

— Непосредствено преди обеда, но тука всеки знае всичко. Никога не ми се е случвало подобно нещо.

— Тогава може би Йан знае, че ти авансира Горнт с 2 милиона, за да започне.