Джеймс Патерсън: Смърт по сценарий

Закуската в световноизвестния ресторант на хотел "Реджънси", който сякаш крещи "Целуни ни отзад, ако не си достатъчно богат и известен", е в разгара си. ХАМЕЛЕОНА незабелязано се промъква в кухнята. Пясъчнорусата му коса сега е тъмна, а кожата на лицето му — матова, вписва се идеално в обстановката като поредния безименен пуерториканец в униформа на келнер. Минава абсолютно незабелязано.

Хамелеона стотици пъти се беше взирал в тези думи от сценария си. Тази сутрин те се превръщаха в реалност. Снимките на филма му вече бяха започнали. "Начало!", прошепна си той и влезе през страничната врата в кухнята на хотел "Реджънси".

Не успя да мине незабелязано.

— Хей, ти! — извика му един от келнерите с черна вратовръзка и бяло сако. — Отиди да занесеш кафе на дванайсета маса.

Не беше точно според сценария му, но стана по-добре, отколкото се беше надявал. Като повечето актьори в Ню Йорк, Хамелеона беше добре запознат с работата в ресторантските кухни. Той напълни хромирана термокана с обикновено кафе, още една с безкофеиново и мина през летящите врати на кухнята, за да излезе в салона.

Актьорският състав също надхвърляше очакванията му. Днес започваше седмицата "Холивуд на Хъдсън" — нюйоркска инициатива, която целеше да привлече част от инвестициите в киноиндустрията за сметка на Лос Анджелис. Затова днес, освен обичайните свръхбогати брокери от Източното крайбрежие, в салона имаше и много холивудски задници, които договаряха сделки за милиони, докато ядяха храна за стотици долари. А почетното място на дванайсета маса заемаше не кой да е, а самият Сид Рот.

Ако пращаха в затвора за съсипването на кариери, семейства и съдби, Сид Рот щеше да излежава поредица от доживотни присъди. Но в кинобизнеса фактът, че си безсърдечен гадняр, се считаше по-скоро за предимство и носеше практически ползи, които за период от три десетилетия бяха превърнали "Меса Филмс" от дребен семеен бизнес в мегастудио. Този човек беше Бог и четиримата на масата му щастливо се къпеха в сиянието на Неговата аура.

Хамелеона започна да налива кафе, когато Рот, който забавляваше събеседниците си с една холивудска военна история, сложи ръка на чашата си и каза:

— Донеси ми още един доматен сок, става ли?

— Да, сър — отвърна Хамелеона. Един доматен сок и главна роля за г-н Рот.

Върна се със сока за Рот след по-малко от три минути.

— Muchas gracias, amigo [1] Много благодаря, приятелю (исп.). — Б. Пр. - каза Рот и изпразни чашата наведнъж, без да погледне келнера.

Vaya con Dios[2] Бог да е с теб, сбогом (исп.). — Б. Р. — каза си Хамелеона, върна се в кухнята и изчезна през страничната врата. Разполагаше с десет минути за смяна на костюмите.

Мъжката тоалетна във фоайето на хотела беше шикозна и дискретна — ленени кърпи за ръце, високи от пода до тавана орехови врати на всяка кабинка и разбира се — никакви охранителни камери.

След половин дузина мокри кърпички за премахване на грим, той се превърна от мургав латиноамериканец в бяло момче с ангелско лице. Смени келнерското облекло с чифт панталони и светлосиня тениска с яка.

Върна се обратно във фоайето и се настани до масата със стационарни телефони, откъдето можеше да наблюдава развитието на сцената. Действието вече беше извън неговия контрол. Надяваше се само да се получи толкова вълнуващо, колкото беше в сценария.

Камерата снима в близък план ЖЕРТВАТА, която вече усеща ефекта на натриевия флуорацетат. Хваща се за края на масата в опит да се изправи, но краката не го държат. Обзема го паника. Тялото му необратимо и катастрофално излиза извън контрол, мозъкът му напълно се обърква. Получава остър пристъп, повръща и размахва ръце като обезумял, накрая рухва и захлупва лице в чинията с фритата с домати и гъби.

— Откъде си сигурен, че ще е поръчал точно фритата? — беше го попитала Лекси, след като прочете сценария.

— Поръчката няма значение — отвърна Хамелеона. — Тя е само за фон, трябваше просто да напиша нещо.