Джеймс Патерсън: Смърт по сценарий

— Хей, не може всички да сме диви каубои — оправдах се аз.

— Вероятно точно заради това са ни събрали като партньори в един екип — отговори Кайли. — Ние сме като ин и ян, истински противоположности.

— Разумното ченге и лудото ченге.

— Разкажи ми за партньора си детектив Шанкс — смени темата тя.

— За Омар ли? Той не е красив като теб. Нито толкова луд.

— Знаеш какво имах предвид. Как е кракът му, коляното или каквото беше там? Нали съм тук за пробен период, върне ли се той, ще ме махнат. Искам да знам с колко време разполагам, за да впечатля сериозно капитан Кейтс и да реши да ме задържи.

— Имаш няколко месеца — отговорих аз. — Но трябва да те предупредя, че Кейтс не се впечатлява лесно.

— От друга страна, ако успееш бързо да я ядосаш, можеш да изхвърчиш оттук още преди обяд — чу се глас някъде зад нас.

Двамата се обърнахме едновременно. Беше началникът ни — капитан Делия Кейтс.

— Аз съм детектив Макдоналд, капитане — представи се Кайли и протегна ръка.

В този момент телефонът на Кейтс се раззвъня и тя погледна името, изписано на екрана.

— Още няма осем часа, а заместник-кметът, който смята за свой дълг да ми досажда до смърт, звъни за четвърти път — отбеляза тя и прие обаждането. — Бил, дай ми пет секунди, тъкмо приключвам нещо. Добре дошла в екипа, детектив Макдоналд — каза Кейтс и дружески чукна с юмрук протегнатата ръка на Кайли. — Сутрешната оперативка е след десет минути. Джордан, ще ми трябваш в офиса преди това.

Шефката ни притисна телефона към ухото си и тръгна към дъното на коридора.

Кайли остана неподвижно на място. Знаех какви мисли преминават през главата ѝ в този момент.

— Не се опитвай да анализираш — казах аз. — Кейтс мисли само за работа и при нея няма предисловия. Ако си очаквала чаша чай и разговор по женски, да знаеш, че няма да стане. Ти каза "здрасти", тя ти каза "здрасти", сега е време да се залавяме за работа. И въобще не си и помисляй да се опитваш да я впечатлиш. Вече е преглеждала досието ти. Нямаше да си тук, ако не беше преценила, че можеш да получиш работата.

— Полезно е да го знам, благодаря — отвърна Кайли. _Е, партньорите са за това.

Хенри Мюленберг притисна с ръка устата на Еди Кобърн. Тя впи зъби в меката плът и отметна глава, но той не я пусна. Последното, от което се нуждаеше, беше някой идиот да мине в този момент покрай караваната и да чуе виковете ѝ.

Тялото ѝ се разтърси от конвулсии — веднъж, втори път, отново и отново. Тя потръпна още веднъж и се отпусна в ръцете му.

Ръката, притискаща устата ѝ, отхлаби хватката си.

— Донеси ми цигара — нареди тя. — На плота са.

Мюленберг стана от дивана и зашляпа гол към задната част на караваната. Беше двайсет и осем годишен вундеркинд, снимал нестандартни филми, които критиците обожаваха, но никой не ходеше да гледа. Беше му писнало да кара десетгодишен опел и да живее в гарсониера във Франкфурт, затова продаде душата си за "Порше 911", къща в Бевърли Хилс и договор за три филма.

Първият от тях беше добър, вторият беше почти успешен, но по стандартите на големите филмови студия бе пълен провал. Ако сегашният му филм не успееше да отвее покривите на огромните мултиплекси, щеше да му се наложи да се върне в Германия и да снима музикални клипове за гаражни банди.

Сега се решаваше съдбата му, а тази кучка Еди Кобърн искаше да прецака всичко. Беше дошъл в караваната ѝ, за да се опита да я убеди да се помири с онзи задник съпруга ѝ — Иън Стюарт, който, за голямо съжаление, беше другата звезда във филма. Да я убеди? По-скоро да я измоли на колене.

— Еди, моля те! — беше започнал той. — Навън те чака цял снимачен екип и стотина статисти, които се размотават, а времето върви. Всяка минута, в която отказваш да излезеш да заснемем сцената, струва на студиото по хиляда долара.

— Иън трябваше да помисли за това, преди да започне да чука онази безмозъчна перхидролена силиконка.

— Нямаш доказателства — бе отвърнал той. — Слухът за Иън и Девън е единствено и само това — слух. Най-вероятно е тръгнал от някой глупак от студиото, който е искал да създаде малко шум преди премиерата на филма.

— Не знам как е в Германия, хер Мюленберг, но тук, в Ню Йорк, всички слухове са верни.

— Виж, аз не съм брачен консултант — бе сменил стратегията режисьорът. — Знам, че двамата с Иън имате проблеми, но освен това знам, че ти си професионалист. Какво би могло да те накара да отидеш в гардеробната да те преоблекат и да излезеш на снимачната площадка?