Джеймс Патерсън: Смърт по сценарий

Казва се Кайли Макдоналд. Между мен и нея има нещо, което мнозина от останалите партньори в полицията нямат — минало. Не ми се ще да се връщам към спомени и да навлизам в подробности, но ще го разкажа накратко.

Беше първият ми ден в Академията. Оглеждах останалите курсисти, когато изведнъж в стаята влезе тя — висока, златокоса богиня, сякаш излязла от песен на "Бийч Бойс. На стената висеше дефибрилатор и бях почти сигурен, че ще се наложи да го използват върху мен. Беше прекалено красива, за да е ченге. Щеше да ѝ отива много повече да е жена на ченге, и по-точно — моята жена.

Поне половин дузина от момчетата в този момент си мислеха същото и само след секунди тя се озова сред море от тестостерон. Нарочно не ѝ обърнах внимание, следвайки теорията, че момичетата като Кайли предпочитат момчета, които не им падат в краката и не се лигавят пред тях. Приложението на тактиката ми отне цяла седмица, но накрая проработи.

— Казвам се Кайли Макдоналд — представи ми се тя един ден след часовете. — Май не сме се срещали.

— Да, нарочно те отбягвам — измърморих аз.

— Какво? Защо?

— Заради блузата.

— Каква блуза?

— Онази, която носеше в първия ден, с логото на "Метс".

— Нека да позная — каза тя. — Фен си на "Янките", нали?

— Страшен фен съм им, сега и завинаги — отвърнах аз.

— Жалко, не знаех — добави тя. — Заради теб щях да облека тениската си с "Янките".

— Сериозно се съмнявам, че имаш тяхна тениска.

— На бас за пет долара, че имам!

— Става.

Тя извади мобилния си телефон и поразрови из снимките в него. Накрая намери тази, която търсеше, и ми я показа.

На снимката до Кайли стоеше някакъв дразнещо привлекателен тип, който я беше прегърнал през кръста. Той носеше шапка на "Метс", а Кайли наистина беше облякла тениска с голям надпис "Янките" отпред, а с по-дребен шрифт точно под него беше допълнено "да го духат".

— Плащай — заяви тя.

Красива и умна, как бих могъл да не се влюбя в нея. Дадох ѝ петте долара. Случилото се след това е дълга история, в която има смях, сълзи, щастие и разбито сърце. Както споменах, това е история от миналото, което ми се ще да запазя за друг път. Мога обаче да кажа как свърши всичко: с голяма пищна сватба на Кайли и Спенс Харингтън, онзи тип от снимката в телефона.

Всичко това се случи преди почти десет години, а сега Кайли и аз трябваше да започнем работа като партньори. Никога не е лесно да се сработиш с нов партньор. Нещата стават още по-сложни, ако си отчаяно влюбен в него. И това, ако вече не сте се досетили, е причината да се събудя посред нощ.

Излях изпитата до половината чаша зелен чай в мивката. По дяволите чакрите ми! Трябваше ми кафе.

Закусвалнята на Гери се намира на ъгъла на Лексингтън Авеню и 19-а улица, а точно отсреща е "Хънтър Колидж". Когато пристигнах, заведението вече беше пълно, но в 5.00 сутринта вероятността да се сблъскаш с колежанчета е сведена до нула. По това време закусваха предимно таксиметрови шофьори, строителни работници и ченгета, едно от които има докторска степен вместо пистолет.

Черил Робинсън е психологът на отдела. В допълнение към отличните си познания за човешкото поведение и изключителното умение да изслушва внимателно, доктор Робинсън притежава и още нещо, което я отличава от останалите психолози, с които съм се сблъсквал — тя е невероятно готина. И въпреки че се кълне, че е деветдесет процента ирландка, има тъмнокафяви очи, гарвановочерна коса и леко мургава кожа, наследена от латиноамериканската ѝ баба.

Няма да излъжа, ако кажа, че бях привлечен от Черил още от деня, в който се запознахме по време на семинара за водене на преговори за освобождаване на заложници. Тя обаче беше омъжена, а за мен това означаваше забранена територия. Наскоро брачният ѝ статус се беше променил, но мастилото по бракоразводните ѝ документи все още не беше напълно изсъхнало. Тази сутрин заварих Черил да седи сама в едно сепаре и съдейки по езика на тялото ѝ и замисления ѝ поглед, тя все още се бореше с призрака на проваления си брак.

Някои мъже биха възприели това като открита покана — самосъжаляваща се жена след зле приключила връзка е лесна мишена, готова да компенсира празнотата в живота си с някоя и друга нощна среща със секс без последствия и очаквания, но аз не съм такъв.

Към настоящия момент двамата с Черил бяхме успели да станем добри приятели, а и ми се струваше, че тя по-скоро се нуждае от приятел, отколкото от ново гадже.

Купих две кафета в чаши за еднократна употреба, сложих едната в хартиен плик и отворих другата.