Ванеса Грийн: Крайбрежната чайна

Серафин вдигна поглед към сенките на тавана. Тя винаги се беше чудела дали, ако, когато се появи правилният човек, щеше да знае, че това е любов. Дали можеш да си сигурен инстинктивно, че именно това чувстваш. Тя беше имала гаджета преди, разбира се, но никога не бе лежала будна през нощта, за да мисли за тях. Сега знаеше: любовта е липса на въпроси, на съмнение. Сигурно е, че си намерил онова, което търсиш, и няма причина да търсиш повече.

Тя знаеше как ще реагират родителите й и затова никога не трябваше да разбират. Ако последваше сърцето си, тя щеше да се отклони от доброто възпитание, което са се стремили да дадат на децата си. Щеше да бъде като Гийом. Толкова лоша, колкото Гийом. Нейната любов — чиста, мила и искрена, каквато я чувстваше — нямаше да представлява за тях нищо повече от незачитане.

Тя не можеше да ги нарани отново. В същото време не можеше да отмени случилото през последните няколко седмици, да отрече тази част от себе си, да забрави как се чувства.

Действията й обаче са друго нещо — все още можеше да постъпи правилно.

Англия. Докато баща й не беше повдигнал въпроса, тя беше забравила как (преди тази първа целувка да й вземе акъла) беше мечтала да поживее в Англия.

Може би заминаването щеше я направи по-силна. Може би, когато се върнеше, щеше да е достатъчно, силна, за да устои.

Тя взе таблета си и написа една дума в полето за търсене: Скарбъро.

„Може би имахте предвид Скарбъро?“, отвърна търсачката.

— Да, така е — прошепна тя, разочарована от себе си. — Благодаря.

На екрана се показа снимка на бял фар, а пред него — каменна статуя на жена, готова да се потопи във водата. Появиха се и други снимки: пристанище с лодки, проблясващи на слънцето, както и миниатюрна железница. Тя прокара пръст по екрана, за да разгледа още снимки — пясъчни заливи, замък на върха на един хълм, магазини и кафенета. Опита се да си се представи в морския град. Струваше й се напълно различен свят. Можеше ли изобщо да живее в чужд дом?

Звукът на съобщение прекъсна мислите й.

„Salut, ma Belle"

Тя видя името и сърцето й заби лудо. На устните й се появи усмивка, докато се опитваше да се пребори с това чувство.

Пое дълбоко дъх и затвори прозореца на чата. Днес щеше да е новото й начало. Пръстът й увисна над иконата за секунда. Не. Нямаше да отговори.

Тя се наведе към масата до леглото си, за да вземе бележката, която Анна й беше дала този следобед. Разгъна листа и прочетете имейл адреса, след което написа ново съобщение.

Уважаеми Адам…

Бруклин, Ню Йорк

Чарли се облегна на металния парапет на покрива на ресторанта и се загледа в пейзажа, докато салсата гърмеше от повдигнатите високоговорители около нея. Уханната нощ беше изкарала нюйоркчани навън да вечерят с приятели и почти всички маси на „Ла Месита“ бяха пълни. Чарли беше мечтала за няколкоседмичното си посещение при приятелката си Сара всяка сутрин, докато пътуваше по линията Пикадили и четеше пътеводителя на града. Най-накрая, тя беше тук.

Сара се появи до нея с две ледени маргарити.

— Заповядай — тя подаде едната на Чарли и се присъедини към приятелката си, за да се полюбува на гледката. — Красиво е, нали?

Светлините на Бруклинския мост изпълваха хоризонта и се отразяваха в тихите води на реката, а отвъд небостъргачите чернееха. Но не само гледката правеше това място — градът имаше такава енергия, каквато никоя пощенска картичка или филм може да предаде.

— Да. Невероятно е — каза Чарли. Тя отпи от коктейла си и острият вкус на лайм и текила наслои цитруса върху вкусовите й рецептори. Е, могли са да го поразклатят още малко, но коктейлът и така беше доста добър.

Сара погледна треперещата ръка на Чарли.

— Защо трепериш?

— Не е ли очевидно? — попита тя и сложи чашата на масата, за да хване ръката си. — Свръхдоза кофеин — тя се засмя. — Ще пишем за бруклинските кафенета в зимния брой на списанието и понеже имам само няколко дни тук, трябваше да изпия сума ти капучино днес. Хубаво е, че съм в града, който никога не спи.

— Е, аз съм навита за купон до сутринта, ако искаш — каза Сара с усмивка. Тя носеше елегантна зелена рокля с презрамки зад врата, а червената й коса беше прибрана с шнола отстрани. — Двете с теб имаме сериозно да наваксваме с приказките така или иначе, а и съм запазила маса на наше име по-късно в един клуб.

— Страхотно — Чарли се зарадва при мисълта. — Не съм ходила на танци от цяла вечност. Знаех си, че може да се разчита на теб.