Ванеса Грийн: Крайбрежната чайна

— Да. Винаги ще съм танцьорка, макар и вероятно непрофесионална. Ще са необходими повече от няколко неуспешни прослушвания, за да си избия тази страст от ума.

Сервитьорът, млад латиноамериканец, се появи до тях:

— Senoritas, нека ви покажа вашата маса.

Той ги поведе към съседната маса и им направи знак да седнат, след това постави две менюта пред тях.

— Ще се върна след малко за поръчката ви.

— Еха! — възкликна Чарли, докато очите й препускаха по менюто, а устата й започваше да се пълни със слюнка. — Рибни такос, мексикански кесадили със сирене… Боже, мога да изям всичко тук!

Сара повика сервитьора.

— Ще поръчаме селекция от вашите предястия, пиле бурито и пикантни такос с телешко за двама — каза тя бързо. — С много гуакамоле.

Той премести поглед от Сара към Чарли в очакване да добави нещо.

— Ако чакаме тя да реши, ще стоим тук цяла нощ — поясни Сара.

— Хей, това не е честно! — запротестира Чарли.

— Кажи ми, че не съм права.

— Добре, добре! — Чарли вдигна ръце.

— Освен това не си на работа днес, забрави ли? — Сара върна менютата на сервитьора с усмивка. — Също и два „Космополитъна“. Благодаря.

— Винаги ли си била толкова деспотична? — учуди се Чарли. Тя извади телефона си и го провери за нови съобщения.

— Да, винаги. Някой интересен? — Сара вдигна въпросително вежди.

— О, нищо подобно — Чарли се усмихна и поклати глава. — Сигурно съм голяма късметлийка. Сестра ми е бременна отново. Всеки момент ще роди.

— Пак ли?

— Да. Ще станат три. Още едно момиче този път.

— Доста е плодовита. Е, надявам се, че всичко ще мине гладко. А ти и Пипа разбирате ли се по-добре напоследък?

— Не съвсем — каза Чарли, като сви рамене. — Но фактът, че живеем в различни градове, помага. Както и да е, нека не говорим за това. Не и тази вечер — тя остави телефона си.

— Никакви разговори за семейството. Добре. Мога да го направя. И така, работата върви ли? Чувам, че си градиш доста добро име. „Джей Рейнър в женски вариант“ — видях това в „Туитър“.

— Едва ли — каза Чарли, като сбърчи нос, но все пак поласкана. — Но да, върви добре, благодаря. Ресторантьорската рубрика, която пиша за списанието, се радва на много нови читатели, а и заведенията, за които пиша, са пълни цяло лято.

— Това е страхотно!

— Хубаво е, че накрая все пак получавам някакво признание. Вече осем години работя там. Можеш ли да повярваш?

— Толкова дълго? Още си спомням, когато започна онази работа като помощник-редактор след стажа си. Ти беше на седмото небе. Кой би си помислил, че скоро ще бъдеш редактор рубрики и ще пишеш за най-добрите ресторанти в цял свят.

— Не всичко е толкова бляскаво — Чарли се усмихна. — Истината е, че се чувствам като в коловоз напоследък. Джес, главната редакторка, има много силни идеи за това как иска да изглежда списанието и затова винаги трябва да работя според нейните насоки.

— Ами в такъв случай какво следва? Смяташ ли да продължиш?

— Да се надяваме, че ще успея да се издигна. Джес напуска през новата година и намекна, че имам добри шансове да поема като редактор. Ще съм гост-редактор на следващото издание за проба.

— Звучи като отлична възможност — каза Сара. — Трябва да го направиш.

— Надявам се — каза Чарли, развълнувана при мисълта. — Ще трябва да изляза със силна концепция за броя, но като цяло всичко трябва да е ясно — напоследък пиша много.

— Мога да си го представя — каза Сара. — Винаги ти е било писано да си на върха.

— Не съм много сигурна за това — Чарли се засмя. — Ами ти, как върви личното обучение?

— Харесва ми — каза Сара. — Има някои капризни клиенти, но повечето са чудесни. Успявам да си плащам сметките и дори ми остава за бананови палачинки и лате.

— Сигурно е прекрасно да живееш тук — каза завистливо Чарли. — И определено изглежда по твой вкус.

Сара, която беше истинска мъжкарана през тийнейджърските им години, сега беше елегантна и зашеметяваща — цветът на косата й беше обогатен с няколко по-светли кичура, а лятната й рокля разкриваше перфектно поддържани ръце. Чарли, която беше обула сините си дънки и черен потник без презрамки, се чувстваше не чак толкова шик, но й беше удобно, а и дънките са важна част от гардероба й — разпъваха се милостиво, когато качеше няколко кила. Тази вечер беше пуснала правата си руса коса да се разлива по раменете, а и беше обула високи златни токчета.

— Благодаря — отговори Сара. — Със сигурност е моят тип град. Невъзможно е да се отегчиш тук.