Саймън Грийн: Хоук и Фишер

Хейвън бе мрачен град. Сградите от обикновен камък и дърво по тесните сгушени улички бяха облегнати една на друга за взаимна опора. Стърчащите навън горни етажи са наведени един към друг подобно на уморени стари хора, блокирайки светлината. Но дори сенчестите места са слабо спасение от горещината в разгара на лятото. Жарещото слънце изгаряше разпростиращия се на всички страни град, пропъждайки цялата влага от въздуха. Улиците бяха засъхнали, прашни и изобилстваха с бръмчащи мухи. Бидейки морско пристанище, Хейвън получаваше необходимото количество валежи и дори повече, но не и в разгара на лятото. Дългите дни изтощаваха, а силната жега ги превръщаше в някаква мъка от пот, жажда и безкрайна умора. Тя правеше твърде ужасни дните за работа, а нощите за сън. Нервите все повече се опъваха, но бе твърде горещо за кавги или сбивания. Птиците висяха в небето, като носещи се сенки, но там нямаше никаква следа от облаче или ветрец. През лятото Хейвън бе добро място за неприятности. Горещината размърдваше съзнанието на хората и носеше скрити злини. Всички наблюдаваха небето и се молеха за дъжд, но дългото сухо лято продължаваше да се проточва безкрайно.

Капитаните от градската охрана, Хоук и Фишър, крачеха, без да бързат, по Чандлър Лейн дълбоко в прогнилото сърце на Нортсайд 1 1 Северната част на града — Б.пр. . Бе твърде горещо за бързане. Мрачната сенчеста уличка бе малко по-прохладна от повечето други, което означаваше, че горещината бе само леко непоносима. Мухи кръжаха над купищата боклуци и се рояха около откритите канали. Грозните тумбести сгради бяха черни от саждите на намиращата се наблизо работилница за щавене на кожи, а топлият въздух миришеше силно на пушек и танин.

Хоук беше висок, мургав и непривлекателен. Носеше черна копринена превръзка върху дясното си око, а серия стари белези се спускаха по дясната страна на лицето му, бледнеейки на фона на загорялата кожа. Облеклото му се състоеше от проста памучна риза и памучни панталони, но не носеше изискваната от правилника черна пелерина на човек от охраната. Бе твърде горещо за нея и, в края на краищата, не му беше нужна, за да показва на хората каква служба изпълнява. Всеки в Хейвън бе чувал за капитан Хоук.

Фигурата му не бе много внушителна. Той беше по-скоро мършав и жилест, отколкото мускулест и бе започнал да пуска шкембе. Тъмната си коса носеше спусната до раменете, опъната назад и прикрепена със сребърна тока. Бе едва тридесетгодишен, но слепоочията му бяха започнали да се прошарват. На пръв поглед приличаше просто на още един бандит, който не бе млад както някога и може би е попреминал малко своя разцвет. Но не този първи поглед впечатляваше повечето хора. В покритото с белези лице и в суровият взор на единственото око на Хоук имаше нещо, което караше да се замисли и най-пияния закоравял престъпник. На десния си хълбок носеше брадва с къса дръжка вместо меч. Той владееше до съвършенство това оръжие.

Капитан Фишър вървеше редом с Хоук, повтаряйки неговата крачка и стойка с непринудеността на дълга дружба. Изобел Фишър бе висока, с ръст поне шест фута, а дългата й руса коса се спускаше до кръста в дебела плитка. Тя бе на възраст между двадесет и пет и тридесет години и бе по-скоро привлекателна, отколкото красива. Слабото лице изразяваше суровост, която контрастираше силно с тъмносините й очи и обещаващи устни. Бе облечена, подобно на Хоук, в памучни панталони и риза, и не носеше пелерина. Ризата беше полуразкопчана, за да показва щедрия бюст, а ръкавите, навити нагоре, разкриваха мускулести, набраздени от стари рани ръце. На хълбока си носеше меч, а ръката и почиваше спокойно върху главичката на ефеса му.

Хоук и Фишър бяха партньори, съпрузи и охрана на градското законодателство. Те бяха известни, уважавани и най-вече всяваха страх в целия Хейвън, дори в най-деградиралата част на Нортсайд, в която даже плъховете се движеха по двойки за по-голяма сигурност. Хоук и Фишър бяха най-добрите и всички го знаеха. Те бяха почтени и работеха здраво, една рядка комбинация в Хейвън, но още по-важно — те бяха опасни.

Хоук се огледа наоколо и леко се намръщи. Чандлър Лейн беше пуста, не се виждаше жива душа, а това беше… необичайно. Следобедът бързо преминаваше във вечер, но въпреки това навън би трябвало да има хора, които да пазаруват и сключват сделки. В деградиралия Нортсайд всичко беше за продаване, ако знаеш къде да го потърсиш. Но навсякъде около тях вратите и прозорците бяха плътно затворени въпреки задушаващата жега, а сенките бяха тихи и неподвижни. Също като да наблюдаваш някоя улица под обсада. Хоук се усмихна кисело. Ако информацията му беше вярна, случаят беше точно такъв.