Саймън Грийн - Хоук и Фишер

Хоук се ослуша внимателно при своята врата, но всичко беше спокойно. След това натисна дръжката, открехна вратата на един инч навътре, а после я отвори широко с ритник. Той влезе в помещението със скок и хвърли бърз свиреп поглед наоколо с готова за удар брадва. Помещението беше празно. В него нямаше никакви мебели, а всичките стени бяха голи. Тесен лъч светлина се процеждаше през затворените кепенци и разсичаше мрака. Дървената част бе изпъстрена с петна от плесен, а всичко бе покрито с дебел слой прах. Нямаше признаци стаята изобщо да е била обитавана. Дъските на пода скърцаха силно под тежестта на Хоук при бавното му движение напред. Въздухът в стаята миришеше силно на прах и гнило дърво, но се чувстваше също и определена слаба миризма от разлагане, сякаш наблизо лежеше заровено нещо отдавна умряло. Хоук подуши въздуха, но не можа да реши, дали миризмата наистина бе налице или просто си я въобразяваше. Той обиколи бързо стаята, като почукваше стените и се вслушваше в ехото, но не откри нито следа от някакъв скрит панел или таен проход. После застана в средата на помещението и огледа около себе си, за да провери, дали не е пропуснал нещо. След това се върна обратно в коридора.

Фишър го очакваше. Той поклати отрицателно глава, а тя сви разочаровано рамене. Хоук леко се усмихна. Вече знаеше, че Фишър не е открила нищо. В противен случай би чул шума от борбата. Тя не бе известна с тактичността си. Хоук тръгна към стълбището и Фишър бързо се присъедини към него.

Изтърканите дървени стъпала скърцаха и пъшкаха под краката им и Хоук се намръщи. Ако тук имаше някой, който да бди над вампира, те би трябвало да са разбрали, че в къщата има и друг човек. Не би могъл да стъпиш, където и да е, без някоя скърцаща дъска да издаде местоположението ти. Той побърза да изкачи останалата част от стъпалата и да излезе на площадката. На нея се почувства малко по-малко уязвим. Тук имаше повече място за движение, ако се стигнеше до битка.

Подът беше покрит с дебел слой прах и изпражнения на плъхове, а голите дървени стени бяха матови и надраскани. Две врати вдясно от тях отвеждаха от площадката. Тук беше също толкова тъмно, колкото в коридора на партера. Хоук помисли за миг за своята свещ, но после се отказа да я използва. Ако звукът не ги беше издал, светлината със сигурност щеше да го стори. Той отиде до първата врата и внимателно се ослуша. Не се чуваше нищо. Хоук слабо се усмихна. Ако тази къща се окажеше празна, той щеше да се почувства дяволски смешен. Погледна Фишър и й направи жест с ръка да пази гърба му. Тя кимна бързо. Хоук хвана дръжката на вратата и тя се завъртя лесно в ръката му. После я открехна с леко побутване, пое си дълбоко въздух и я разтвори широко с ритник. Стрелна се напред в помещението с готова за удар брадва, но тук отново нямаше никой. Знаеше, без да се оглежда, че Фишър го гледа многозначително.

— Казах ти, че гоним вятъра, Хоук…

Той не погледна назад. Не би й доставил удоволствието. После хвърли гневен поглед наоколо, възприемайки тъмното помещение. Оскъдна светлина се процеждаше през затворените кепенци, за да му покаже един гардероб вляво от него и едно легло вдясно. До простото легло се мъдреше голям сандък. Хоук го погледна подозрително. Изглежда беше с дължина не по-малко от четири фута и ширина три фута — достатъчно голям, за да побере едно тяло. Той се намръщи. Нуждаеше се от малко светлина, независимо дали това му харесваше или не, за да огледа добре помещението. Погледът му попадна върху стара газена лампа, която лежеше на пода до леглото. Наведе се, взе лампата и леко я разклати. Усети плискането на газта на дъното й. Прехапа устни. Къщата можеше да изглежда изоставена, но неотдавна някой трябва да е бил тук… Хоук извади кремък и огниво и запали лампата. Внезапното жълто пламъче направи стаята да изглежда по-малка и по-малко застрашителна.

Той отиде до сандъка и клекна пред него. По него изглежда нямаше никаква ключалка или болтове. Хоук хвърли бърз поглед на Фишър, която държеше твърдо дървения кол в лявата си ръка. Тя му кимна да пробва капака. Той стисна здраво брадвата си и го отвори със замах. После изпусна дълбока въздишка на облекчение и двамата с Фишър леко се отпуснаха, когато съзряха купа старо спално бельо, с каквото бе пълен сандъка. Платното бе изпъстрено с твърде гадни наглед петна от плесен и очевидно бе стояло тук много години. Все пак, Хоук го разрови предпазливо, за всеки случай, да не би под него да има нещо скрито. Нямаше нищо. Той грижливо избърса ръце в панталоните си.