Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Успокой се, скъпи. Сложила съм го точно тук.

Фишър измъкна един дебел кол от горната част на ботуша си. Той бе по-дълъг от един фут и грубо заострен на върха. Изглеждаше безмилостно ефективен.

— Доколкото разбирам, цялата работа е съвсем проста — каза живо тя. — Аз ще забия кола в сърцето на вампира, а после ти ще му отсечеш главата. Ще изгорим двете части на тялото по отделно, ще разпръснем пепелта и това е всичко.

— О, разбира се — потвърди Хоук. — Ще постъпим точно така.

Той направи моментна пауза, гледайки затворената врата пред себе си.

— Срещала ли си се някога с Траск или с дъщеря му? — продължи той.

— Видях Траск вчера на брифинга — отвърна Фишър, пъхвайки кола обратно в ботуша си. — Изглеждаше доста съсипан. Ти познаваш ли ги?

— Преди няколко месеца срещнах веднъж дъщеря му. Само за кратко. По това време бях телохранител на съветник ДеДжордж. Дъщерята на Траск току-що бе навършила шестнадесет години и изглеждаше така… весела и щастлива.

Фишър постави ръка на рамото му.

— Ние ще я върнем обратно Хоук. Ще я върнем обратно.

— Да — съгласи се Хоук. — Разбира се.

Той потропа отново на вратата с юмрук. „Прави го по наръчника…“ Звукът проехтя в тишината и после бързо замря. От къщата нямаше отговор, нито от съседните. Хоук хвърли бърз поглед наляво и надясно по пустата улица. Винаги би могло да има някаква клопка… „Не“. Неговият инстинкт щеше досега да му закрещи, ако имаше. След четири години в градската Служба по охрана, той имаше добър инстинкт. Без него не би могъл да издържиш на всичко това.

— Добре — каза той, накрая. — Ние влизаме вътре. Но внимавай за тила си, любима. Ще претърсваме стая по стая, както е по наръчника, и ще си отваряме очите на четири. Нали?

— Да — съгласи се Фишър. — Но ще бъдем в пълна безопасност само докато слънцето е високо. Вампирът не може да напусне своя ковчег, преди да мръкне.

— Да, но може вътре да не бъдем и сами. Очевидно повечето вампири имат за слуга човек, който да бди над тях, докато спят. Един вид „Примамка на Юда“ — защитник, който същевременно помага за примамване на жертвите към своя господар.

— Ти си чел нещо по този въпрос, нали? — поинтересува се Фишър.

— Адски вярно — отвърна Хоук. — Още след първите слухове. Нямах намерение да бъда сварен неподготвен, както бях миналата година при този случай с върколака.

Той опипа дръжката на вратата. Тя рязко поддаде в ръката му и след леко натискане, вратата започна бавно да се отваря. Пантите изскърцаха протестиращо и Хоук неволно подскочи. Той бутна вратата, докато се разтвори широко и се взря в тъмния и пуст коридор. Нищо не се движеше в мрака, а сенките отвръщаха мълчаливо на взора му. Фишър вървеше тихо до Хоук с ръка върху ефеса на меча си.

— Странно, вратата не беше заключена — каза Хоук. — Сякаш бяхме очаквани.

— Нека продължим — спокойно предложи Фишър. — Започва да ме завладява едно твърде лошо предчувствие, относно тази работа.

Те пристъпиха напред в коридора и после затвориха входната врата зад себе си, оставяйки я леко открехната. Не знаеш, кога може да ти се наложи бързо излизане. Хоук и Фишър стояха заедно в мрака и чакаха очите им до свикнат с него. Хоук имаше парче от свещ в джоба си, но не искаше да го използва, докато не му се наложеше. Един внезапен полъх на вятър в лош момент и светлината щеше да угасне, оставяйки го сляп и безпомощен в тъмнината. По-добре бе да остави зрението си да привикне, докато имаше тази възможност. Той чу Фишър да се размърдва неспокойно до него и леко се усмихна. Знаеше как се чувства тя. Да стоят търпеливо и да чакат не беше в тяхната природа. Те винаги се чувстваха по-добре, когато вършеха нещо. Каквото и да е. Хоук се взираше свирепо около себе си. Някой би могъл да се крие в сенките, да ги наблюдава, а те изобщо не биха разбрали, докато не станеше твърде късно. Нещо може би вече се движеше тихомълком към тях с протегнати ръце и оголени кучешки зъби. Той почувства раменете си да се стягат и напрягат и си наложи да диша дълбоко и бавно. Нямаше значение какво се крие там, в мрака. Той имаше своята брадва и Фишър до себе си. Нищо друго нямаше значение. Зениците му бавно привикнаха към тъмнината и очертанията на тесния коридор изплуваха бавно от сенките. Той бе съвсем празен. Хоук малко се отпусна.

— Добре ли си? — прошепна той към Фишър.

— Да. Чувствам се отлично — отвърна тихо тя. — Да вървим.

Коридорът свършваше в някакво изтъркано дървено стълбище, което водеше нагоре към следващия етаж. Две врати, по една от всяка страна, отвеждаха от хола. Хоук изтегли брадвата и я претегли с едната ръка. Голямата й тежест вдъхваше сигурност. После хвърли бърз поглед на Фишър и се усмихна, когато я видя с меча в ръка. Улови погледа й и й посочи с ръка да се заеме с вратата отдясно, а той се зае с тази отляво. Тя кимна и с леки тихи стъпки се отправи в указаната посока.