Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Аз видях какво направи на онова момиче в публичния дом над „Главата на Наг“ — каза Хоук. — По-скоро бих се самоубил, отколкото да извърша подобно нещо.

Столкър бавно кимна.

— Аз никога не съм бил толкова смел — каза той. — До ден-днешен. Казах ви, че няма да застана на подсъдимата скамейка.

Той измъкна една кама от ботуша, обърна я бързо към себе си и я заби дълбоко в сърцето си. Падна на колене, погледна триумфиращо Хоук и после се захлупи по очи и остана неподвижен. Хоук се приближи предпазливо и побутна тялото с ботуша си. Нямаше никаква реакция. Той коленичи и потърси пулса му. Нямаше такъв. Адам Столкър беше мъртъв.

— Всичко свърши — каза Доримънт. — Най-после всичко свърши.

— Да — потвърди Хоук, изправяйки се уморено на крака. — Мисля, че сте прав.

Той погледна Фишър.

— Добре ли си, любима?

— Ще оцелея — отвърна сухо Фишър, сгъвайки и разгъвайки болящия я крак.

— Той беше един от най-добрите — каза Доримънт, взирайки се тъжно в тялото на Столкър. — Никога не съм го харесвал, но винаги му съм се възхищавал. Той бе един от най-великите герои, излизали някога от Лоу Кингдомс. Той наистина е направил повечето от нещата, за които се говори в легендите.

— Да — каза Хоук. — Зная. И ето защо ще кажем, че за всичките смъртни случаи е виновен Хайтауър. Никой на практика няма да обвини един върколак. Хейвън се нуждае повече от легенди като Столкър, отколкото от истината.

— Предполагам, че сте прав — кимна Доримънт. — Миналото на един човек трябва да се погребе заедно с него.

Имаше внезапно разтърсване, когато къщата сякаш пропадна един инч. Едва доловимото напрежение във въздуха беше изчезнало внезапно.

— Магията за изолация — каза Фишър. — Тя престана да действа. Да се махаме от това проклето място.

Всички погледнаха към Гонт, който спеше тихо на стола си.

— Вие вървете — каза Доримънт. — Аз ще остана, докато той се събуди. Някой трябва да му резюмира историята, която възнамеряваме да разкажем. Освен това… — Доримънт погледна спокойно Хоук и Фишър, — обещах на Визидж, че ще се грижа за нея. Не искам да я оставя тук в компанията на непознати.

— Добре — каза Хоук. — Няма да се бавим. Какво ще правите сега Доримънт, сега, когато Блекстоун е мъртъв?

— Ще измисля нещо — отвърна Доримънт. — Ако не друго, ще мога да се прехранвам месеци наред с тази история.

Те се засмяха. После Хоук и Фишър се сбогуваха и си тръгнаха. Вървяха, без да бързат по коридора към затворената входна врата. Хоук се поколеба за момент и после я дръпна, за да я отвори. Лек ветрец нахлу вътре, прогонвайки горещината на дългата нощ. Слънцето беше изгряло, в сутрешното небе имаше дъждовни облаци, а във въздуха следи от влага. Хоук и Фишър стояха известно време един до друг, наслаждавайки се спокойно на хладния ветрец.

— Причина отчасти беше горещината — каза Фишър. — Тя изкарва наяве най-лошото в хората.

— Да — съгласи се Хоук. — Но само ако там има зло за изкарване наяве. Хайде, любима, да вървим.

Те затвориха вратата след себе си, излязоха от двора и започнаха да се спускат надолу по стръмния хълм, който щеше да ги отведе обратно в мрачното сърце на града. Дори на ранната сутрешна светлина Хейвън беше един тъмен град.

Simon Green

Hawk and Fisher, 1990

Издание:

Саймън Грийн. Хоук и Фишер

Предпечатна подготовка: MoPo — А. Дулева, 2001

Оформление на корицата: Квазар, 2001

ИК „Орфия“, 2001

ISBN 954-444-038-0

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/17193

Последна корекция: 17 август 2010 в 09:00

Северната част на града — Б.пр.

Where the bodies were buried — тайната на успеха(в прен. смисъл) — Б.пр.

Около 169 см. — Б.пр.

Английска бира — Б.пр.

Зъл дух, който се превръща в жена, за да се съвкупява със спящи мъже (мит.) — Б.пр.