Саймън Грийн - Хоук и Фишер

— Да — рече Гонт. — Камата. Аз ще убия съществото. — Очите му изведнъж дойдоха на фокус и той отново си върна самоконтрола. Погледна сурово върколака, който бе приседнал до мъртвата сукуба. — Кой е това? Кой носи белега на звяра?

— Хайтауър — отвърна Хоук. — Лорд Родерик Хайтауър. Разбрах това по остатъците от дрехите му.

Гонт кимна бавно и се отдалечи, за да започне търсенето, преглеждайки чекмеджетата на близо стоящата маса. Върколакът обърна косматата си глава, за да наблюдава Гонт, но не направи опит да го нападне. Козината му бе сплъстена от засъхваща кръв, а ноктите и зъбите му имаха тъмночервен гланц.

— Как? — попита Доримънт с треперещ глас. — Как може Родерик да бъде върколакът? Той мразеше тези същества. Едно от тях бе убило сина му…

— Точно така — каза Хоук. — Той така много ги мразеше, че прекарваше цялото си време в ръководене на експедиции за преследването и убиването им. Накрая това се превърна в мания. Ето защо ръководството на армията го принуди да се пенсионира. Доколкото разбирам, той е намерил само един върколак, но изглежда, че един е било достатъчно. Съществото сигурно го е ухапало.

— А който бъде ухапан от върколак, става вълк, когато свети луната — добави Фишър. — Бедният негодник.

— Ирония на съдбата — каза Столкър. Той вдигна меча си, а върколакът му се озъби беззвучно.

— Но защо Родерик е искал да убие всички тези хора? — попита Доримънт. — Те бяха негови приятели.

— Върколаците убиват, защото трябва да правят това — обясни Хоук. — При пълнолуние яростта изпълва цялото им съзнание, докато в тях не остане нищо, освен вълка. Бог знае как Хайтауър е успявал да крие това толкова дълго. Той може би е излизал и се е заключвал някъде на безопасно място, докато премине пълнолунието и с него премине яростта му.

— А ние го затворихме тук — каза Фишър. — Със свежи запаси от жертви и без никакъв изход навън…

— Вината не е ваша — каза Столкър. — Вие не бихте могли да знаете. Междувременно, време е да го спрем, преди да е започнал да убива отново.

— Да го спрем ли? — попита Хоук. — Има само едно средство, което може да спре един върколак, а Гонт дори не е сигурен, че го притежава. Най-доброто, което можем да направим е да го забавим.

— Нека поговоря с него — предложи Столкър. — Познавам Родерик горе-долу от повече от двадесет години. Може би ще ме изслуша.

Той свали ниско меча си и пристъпи напред. Върколакът беше приседнал и го наблюдаваше, без да мигне. Звярът стоеше на два крака, като човек обвит в парцали от човешки дрехи, но позата му в никакъв случай не беше човешка. Тялото му беше дълго и яко, и покрито с гъста четинеста козина. Ръцете му бяха удължени лапи с дълги закривени нокти. Тясната заострена муцуна бе пълна със зъби, а от озъбените челюсти капеше кръв. Очите на върколака бяха поразяващо сини, но в техния взор нямаше нищо човешко. Той жадно изръмжа веднъж, Столкър замръзна на място.

— Защо не дойде при мен? — попита тихо Столкър. — Аз щях да ти помогна, Род. Щях да намеря някой, който да може да махне проклятието от теб.

Върколакът се надигна бавно от своето седящо положение и тръгна тежко напред. Ръцете му се сгъваха и разпускаха от нетърпение.

— Той не може да те чуе — каза Хоук. — Сега в него не е останало нищо, освен звяра.

Върколакът скочи напред и Столкър го посрещна с меча си. Дългото стоманено острие потъна в гърдите на върколака и излезе отново, но това дори не го забави. Той събори Столкър на пода и изби меча от ръката му. Столкър сграбчи върколака за гърлото с двете си ръце и започна да се бори, за да задържи озъбената муцуна далеч от гърлото си. Дъхът от учестеното и затруднено дишане на върколака го удари в лицето, наситен с вонята на прясна кръв и гниещо месо. Фишър пристъпи напред и прониза върколака между ребрата с меча си. Звярът изрева от болка и ярост. Фишър изтегли меча си за следващ удар и после изруга, когато раната изчезна за секунди. Хоук се приближи и размаха брадвата си с две ръце. Тежкото острие потъна дълбоко в рамото на върколака, смазвайки ключицата. Върколакът се опита да се отдръпне, но Столкър го държеше безжалостно, забивайки пръсти в гърлото на звяра. Фишър го намушка няколко пъти. Звярът отпусна ръцете си върху гърдите на Столкър. Хоук изтегли брадвата за нов удар, а върколакът се отскубна от хватката на Столкър и отскочи назад извън обсега й. Една нащърбена рана се показа ясно в рамото на звяра, но без да кърви. Последва серия от пукащи звуци, докато счупените кости се свързваха, след което раната се затвори и изчезна.