Саймън Грийн - Хоук и Фишер

В продължение на един дълъг момент никой не каза нищо. После Столкър тихо се засмя.

— Казах, че сте добър, нали? Вие проумяхте всичко, от началото до края. Ако не беше тази кучка Катрин… Забравих колко упорита беше тя. Можеше винаги да мисли в движение и беше адски добра актриса. Ако тя не беше размътила водата, вие нямаше да заподозрете нищо. Но това няма значение. Аз не възнамерявам да заставам на подсъдимата скамейка.

Хоук се хвърли встрани от своя стол, когато Столкър внезапно го атакува с меч в ръка. Той падна на пода и се претърколи, докато меча удари облегалката на стола, на който седеше. После бързо се изправи отново на крака с брадва в ръка. Фишър също се изправи на крака с меч готов за борба. Гонт и Доримънт наблюдаваха шокирани, когато Столкър изтегли меча си, ритна настрана своя стол и бързо отскочи назад.

— Имате добри рефлекси Хоук — каза Столкър, — но въпреки това нямате шанс срещу мен. Единственият, който би могъл да ме спре е Гонт, но моето приспивателно се погрижи за него. До няколко минути магията за изолация ще се разпадне и аз ще поема по своя път. Охраната няма да намери нищо друго, освен къща пълна с трупове, а аз отдавна ще съм изчезнал. Това ще бъде просто още една нерешена мистерия. Хейвън е пълен с тях.

— Вие няма да отидете никъде — каза Фишър, повдигайки леко своя меч.

— Вие мислите, че ще ме спрете ли момиче?

— Защо не? Навремето съм се справяла и с по-лоши създания от вас.

Столкър се усмихна презрително и пристъпи напред, а дългия му меч проблесна ярко, когато разсече въздуха към нея. Фишър събра сили и парира удара пъшкайки от усилието, което й костваше това. Мечът беше тежък, а Столкър беше точно толкова силен, колкото се говореше, че е. Тя замахна към незащитения му крак, а той парира удара с лекота. Хоук пристъпи, за да се присъедини към нея, размахвайки своята брадва. Столкър хвана един стол със свободната си ръка и го хвърли към Хоук. Един от краката на стола се отплесна удряйки го по главата и той падна зашеметен на пода. Фишър се хвърли към Столкър, който пристъпи напред, за да я посрещне. Той бързо взе инициативата и тя бе принудена да отстъпва из помещението, парирайки меча му със своя, докато търсеше и чакаше пролука в защитата му, каквато изобщо не се появяваше. Тя боравеше добре с острието, но той беше още по-добър.

Искри изкачаха и гаснеха в неподвижния въздух, а салона се изпълваше от звъна на стомана върху стомана. Хоук се изправи на крака и тръсна глава, за да я проясни. Столкър се навъси. Не можеше да ги победи двамата заедно и знаеше това. Той внезапно се извърна и злобно замахна към Доримънт, който се сви на стола си, без да бъде наранен. Фишър се хвърли напред, за да парира удара, а Столкър се завъртя в последния момент и я ритна силно под лявото коляно. Фишър се строполи, когато кракът й изневери пъшкайки от болка. Столкър изтегли назад меча си, за да я довърши и тогава върху него се нахвърли Хоук, размахвайки брадвата с две ръце и Столкър трябваше да отстъпи.

Столкър и Хоук стояха един срещу друг, а остриетата им проблясваха на светлината на лампите. Меч и брадва се издигаха и спускаха, нанасяха удар, парираха и контрираха, без никой от двамата да отстъпи. Скоростта бе твърде голяма, за да продължи дълго битката. Столкър опита всеки мръсен трик и лъжливо движение, които знаеше, но никое от тях не свърши работа срещу Хоук. Накрая почувства, че става по-бавен и започна да се отчайва. Използваше прекалено често един и същ трик и Хоук успя да преодолее защитата му и да избие меча от ръката му. Столкър се олюля назад държейки изтръпналата си ръка. Той се облегна на стената дишайки тежко.

— Казах, че сте добър Хоук. Преди десет години не бихте могъл да ме докоснете, но това беше много отдавна. — Той почака един момент, докато дишането му се забави и стабилизира. — Вие разбирате, че всъщност вината не е моя. Не можете да си представите какво е да израснеш в тази къща, ставайки свидетел на нещата, които вършеше моето семейство. Какъв беше моя шанс? Те бяха гадни всичките и се опитваха да покварят също и мен. Не можех да ги спра. Бях само едно дете. И така, избягах и станах герой, за да помагам на другите. Защото нямаше никой, който да ми помогне, когато аз се нуждаех от помощ. Но все пак бях опетнен, пълен с покварата, на която ме бяха научили. Борих се срещу нея. Борих се години наред. Но тя бе твърде силна, а аз бях твърде слаб. Дори се опитах да купя тази къща, така че да мога да я изгоря до основи и така да разруша влиянието й върху мен, но Гонт не ми я продаде. Вината не беше моя. Нищо от това не беше моя вина! Не аз избрах да бъда онова което съм.