Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Тази книга води своето начало от един доклад, който през миналите няколко години съм изнасял много пъти пред различни колегии от историци във Великобритания и Америка. Тя стои в основата и на моята встъпителна лекция, която изнесох като гост професор в Университета на Южна Каролина през 1982 г. Този мой доклад има за цел да изследва влиянието, което здравето, и по-специално душевното здраве, оказва върху съдбата на отделната личност и върху политическата история като цяло. Вниманието ми е насочено главно към съдбите на крале и кралици, като съм прокарал и тезата, че между здравето и политическото поведение съществува не само фундаментална връзка; действията на политиците понякога са всъщност проявление на техните лични проблеми и психични разстройства. Интересът, който беше предизвикан от моя доклад, бе достатъчно голям, за да ме накара да реша, че си заслужава да продължавам да се ровя в този проблем.

Това, което се получи в резултат на моите усилия, е в известен смисъл пионерско дело, но същевременно представлява открита и неформална дискусия за взаимодействията между личността и историческите процеси, а не клиничен трактат, за какъвто не притежавам нужните специализирани познания. Затова настоящата книга само отчасти може да претендира, че е чисто научно изследване — само дотолкова, доколкото се основава на голямо количество исторически извори и специализирана научноизследователска литература, част от които са посочени в скоби на съответните места. Въпреки това изводите, до които тя достига, не са без значение и без връзка със съвременното състояние и развитие на обществото.

През многогодишните ми занимания на преподавател и автор на научни изследвания, аз не съм престанал да научавам нови неща от моите колеги и ученици. Затова трябва специално да благодаря на д-р Сюзан Уолмъл (Бригдън) за това, че прочете след мен главата за крал Хенри VIII, както и на д-р Кристине Стевенсон и на проф. И. Шолдан-Нилсен, задето ми помогнаха да разгадая медицинските проблеми на крал Кристиан VII Датски. Много съм благодарен и на д-р Антъни Стор, за това, че прочете черновата на този ръкопис и направи много ценни препоръки, както и на моя приятел Уилям Скулър за конструктивната му критика, която се оказа много полезна за мен.

Бърфорд, Оксън, 1993 г.

Вивиан Х. Грийн

За повечето историци движещите сили, които оформят насоката на историческия процес, изразяващ се във възхода и упадъка на цивилизациите по света, са главно икономически и социални, религиозни и политически по своя характер и съдържание. Затова, когато става дума за историческото развитие, въпросите, отнасящи се до здравето — било на цели народи или на отделни хора — заемат скромно място. Но колкото по-добре опознаваме миналото, толкова по-ясно става, че епидемиите оказват сериозно въздействие върху хода на политическото, икономическото и социалното развитие, както и върху броя и гъстотата на населението. Освен това здравето — на цели общности от хора или на отделни личности — е важен, а понякога и решаващ фактор за историческия процес.

Така например въз основа на библейската книга Царства (IV Цар. 19:35–36) и на историята на Херодот (2:141), се предполага, че нашествието на асирийския цар Синахериб в Израилтянското царство през седми век преди Христа е възпрепятствано от някаква епидемия. Също така, в един критичен момент от Пелопонеската война, през 430–428 г. пр.Хр., според свидетелството на Тукидид Атина е сполетяна от някаква смъртоносна епидемия — дали тифус, едра шарка, сап, лептоспироза, туларемия, или някаква непозната за нас заразна болест, не може да се каже със сигурност. Важното е, че в резултат от нея населението на града рязко намалява. Тукидид съобщава също така (в „История на Пелопонеската война“, кн. II, гл. 48–54), че от около четири хиляди хоплити във войската, които Хагнон повежда към Потидея, умират хиляда и петдесет, което означава 26 процента смъртност. Заради бубонната чума през 542–543 г. населението на Византия намалява с десет на сто и това кара император Юстиниан да отложи своите планове за възстановяване на византийската власт в Италия (по сведения на Прокопий Кесарийски, „История“, кн. II, гл. 22). Също епидемия, но с неуточнен характер, обезлюдява Британските острови през 664 г., като сериозно застрашава оцеляването на едвам проходилата Англосаксонска християнска църква (Беда Достопочтени, „Църковна история“, кн.