Вивиан Грийн - Лудостта на владетелите

Така описаните четири елемента не само обясняват структурата на човешкото тяло, но са и предпоставка за промените в темперамента на хората. Излишъкът на всяка една от телесните течности — смятат учените по онова време — предизвиква началото на някакво физическо или умствено заболяване. Менталните проблеми обаче се свързват неизменно с преобладаването на така наречената черна жлъчка, която поражда меланхоличен темперамент и предизвиква полудяването. Смята се също така, че различните изпарения достигат до мозъка и влияят на неговото функциониране. Предната му част контролира чувствата и сетивността; централната част е свързана с мисленето, а задната — с паметта. Всяко едно нарушение в равновесието между така описаните функции на отделните части създава условия за възникване на ментални проблеми, защото мозъкът просто прегрява.

Дори и след налагането на един по-научен подход към мозъчните и въобще към медицинските проблеми обясненията на човешките заболявания с помощта на теорията за хуморалната патология бавно отстъпва позициите си. „Меланхолията, или черната жлъчка, представлява естествена телесна течност — студена и суха, гъста, трудноподвижна, черна на цвят и с остър неприятен вкус.“ Това пише английският учен Валентин през 1612 г. в издадената от него книга „Кратък курс по природните науки“ и добавя: „Когато се усвои от организма, черната жлъчка става болестотворна и предизвиква полудяване.“

Винаги обаче е имало хора, които са убедени, че независимо дали теорията за лудостта като проява на темперамента на човека е правилна, или не, възникването на това човешко състояние не може да се обяснява само с чисто физически процеси и явления. Трябва да се отчитат и свръхестествените, извънземните измерения на проблема. Според тях лудостта се появява вследствие от специфично разположение на звездите или пък от прищевките на боговете. Човек полудява в резултат от въздействието на сили, които са извън него, и той се превръща в „обладан“ от това състояние; става жертва на сили, които му отнемат или размътват разсъдъка. Quern Jupiter vult perdere dementat prius. „Юпитер 3 3 равносилно на Бог. — Б.пр. първо отнема разсъдъка на този, когото иска да погуби“ — гласи една древна поговорка, перифразирана от Джеймс Дюпорт, поет и дякон на Питърбъро от седемнадесети век. И наистина, мнозина по онова време смятат, че лудостта е Божие наказание. Тираничният вавилонски цар Навуходоносор е доведен до състояние на животински бяс 4 4 вж. библейската книга Даниил 4:28–34. — Б.пр. и е представен в редица средновековни миниатюри като човек без дрехи и с разрошени коси, който в лудостта си стига дотам да се прехранва с цветя и треви. Английският крал Джон 5 5 наречен Безземни, 1199–1216. — Б.пр. пък според някои хронисти от неговото време е напълно „обладан“ от лудостта или както се изразяват съвременниците му — plenus daemonio 6 6 изпълнен с бесове. — Б.пр. . За Шарл VI Френски и Хенри VI Английски се говори едно и също нещо — че са „омагьосани“. Прикачването на прякора Екизадо 7 7 Омагьосания. — Б.пр. към името на Карлос II Испански говори за един ексцентричен сценарий, в който болнавият крал играе главната роля. Но лудостта може да означава и точно обратното — знак за Божията благодат. Гласовете, които лудият човек чува, могат да идват и от Бога. В онези времена на искрена и дълбока вяра понякога лудият може да се превърне във вестител на Божията воля. Историите на християнските светци, както и тези, отнасящи се до светите люде от другите вероизповедания, са пълни с примери за мъже и жени, страдащи от тежки психически проблеми, но въпреки това ползващи се с почитта и уважението на другите като свети безумстващи, говорещи с гласа на Господа. Те имат славата на гадатели и пророци, а техните несвързани и дори нечленоразделни напеви — сякаш говорят на непознати за тях езици — предизвикват смущение у техните слушатели, които въпреки това им се възхищават и дори ги облажават.

Първите лекари на ренесансова Европа не са в състояние да лекуват лудостта по по-различен начин от физическите заболявания — с един ограничен набор от лечебни процедури, които познават. А това са пускането на кръв, правенето на клизма, даването на очистителни. Надеждата е някое от тези средства да доведе до възстановяване на нарушеното равновесие на телесни течности в организма. „За да се прочисти тялото от жлъчта и от черната жлъчка, след като сте сънували кошмар — съветва Чосър, — за Бога, вземете някакво слабително средство, като например лавър, столетник, росопас или отвара от бъз.“ (Кентърбърийски разкази, Разказ на манастирския капелан). И тъй като лудостта поразява най-първо главата, лекарите правят трепанации на черепа с надежда да понижат налягането, оказвано върху заболелия мозък и да го освободят от отровните течности и газове, натрупали се там и предизвикващи болестта. На Шарл VI Френски му правят разрез на тила, а Хенри VI Английски вероятно е бил лекуван по същи начин. Подобна операция е извършена и на Дон Карлос Испански. В своята книга Livre de Seyntz Medicines 8 8 Книга за свещените лекарства. — Б.пр. (1354) Хенри херцог на Ланкастър, съветва читателите си да налагат прясно заклан червен петел на главата на човек, страдащ от обезумяване, защото се смята, че топлата кръв на птицата ще проникне в мозъка и ще го освободи от опасните изпарения, които са предизвикали страданието му. Подобно лечение, само че с прясно заклани гълъби, се прилага и през седемнадесети век, когато по този начин се надяват да подобрят менталното и физическото здраве на Великия херцог на Тоскана, Фердинандо Медичи, както и на Карлос II Испански.