Тим Грийн - Перфектно отмъщение

— Имам една жена — Върна, — която е долу до хангара за лодки. Би могла да предложи масажи на всички, които желаят — обявявам аз. — Тя е измежду най-добрите в занаята. Ръце като стомана.

Алън пита дали би могъл да ми помогне с нещо. Казвам му, че просто ще изпия една бира на кея и ще го чакам там да половим риба. Докато слизам долу, се разминавам с Бърт.

— Още там ли са? — пита.

После ме поглежда и изсумтява. Излизам на верандата и виждам, че Вилей и жена му си крещят. Като ме виждат, спират и ме гледат. Вилей прокарва пръсти през къдравата си коса и се насилва да се усмихне.

— Стаята ви е първата вляво, след като се качите горе — казвам с усмивка, която трябва да им подскаже, че е напълно нормално да се държат така. — Аз ще бъда долу на кея. Ще задържим лодката заради теб, Дийн. Мисля, че няма да е лошо да дойдеш с нас и да хвърлиш въдица във водата. Кристина, ако имаш нужда от нещо, просто помоли момичетата. А долу до хангара имам масажистка, ако желаеш масаж.

— Благодаря ти — казва Дийн Вилей. — Съжалявам. Кристина вече се чувства по-добре. Скоро ще слезем.

Кимам и се връщам в къщата. Моят апартамент заема цялата южна част на сградата и от всекидневната гледам двамата иззад завесите: как махат с ръце във въздуха, оголили зъби. Най-накрая, десет минути по-късно, се прегръщат и след това Вилей помага на жена си да слезе от вана.

Когато хората си мислят за вътрешността на щата Ню Йорк, в съзнанието им изниква представата за зима. За жесток студ и бури, които натрупват по метър, метър и половина сняг. Но най-лошото време връхлита през лятото, когато един топъл и спокоен ден изведнъж се изпълва с мощни светкавици, гръмотевици и бурен вятър, който кара децата да хленчат, както и такъв мирис, сякаш настъпва краят на света.

Бърт е включил телевизора във всекидневната, но без звука му. Показва екрана, докато минавам покрай него.

— Виждаш ли?

Спирам и поглеждам радарната метеокарта. Тъмнозелена стена с корем в червено, жълто и оранжево бавно се носи от запад на изток от границата на Охайо към западен Ню Йорк.

— Изглежда доста зле — казвам и надничам навън, към обляната в слънце задна морава.

— Така ще бъде — отвръща Бърт.

— Изключи го после, става ли?

На голямата, обкована с тиково дърво веранда жената и дъщерята на Рангъл са се изтегнали на шезлонги, намазали са се с плажно масло, и са обърнали лица към слънцето. Алън и Рангъл са вече на борда на деветметровата увеселителна лодка. Бърт застава зад щурвала, моторът забръмчава и изхвърля син дим в чистия въздух. Вилей бърза по пътеката и се качва без повече да се извинява за забавянето. Бърт хвърля вързалата на брега и поемаме към средата на езерото.

Алън бърка в хладилника и ни подава бири „Хайнекен“. Говорим си за цвета на водата и за новите къщи, които развалят гледката към далечните хълмове. Когато стигаме дотам, където е рибата, Бърт хвърля котва и раздава напълно стъкмени прътове. Бъркам в кофата със стръвта и изваждам една гърчеща се блестяща лещанка така, че да ме виждат всички.

Докато говоря, гледам към Вилей.

— Това, което трябва да се направи, е да прекарате кукичката през устата й, ето така — казвам, мушвам кукичката през долната устна на рибката и я изкарвам през малката й устица. — Някои хора ги закачат за гърба, но това ги убива прекалено бързо. А ако искате да уловите голяма риба, която наистина си струва, трябва да закачите по този начин.

— Каква е разликата? — пита Рангъл.

— В паниката и агонията — отговарям с усмивка. — Лещанката се мята по-дълго и по-силно, когато я промушите през устата. Тогава големите риби се възбуждат.

Рангъл също се усмихва. Вилей последен си взема рибка от кофата, но се колебае. Полагам длан върху ръката му.

— Бърт ще го направи — казвам и го изглеждам отвисоко.

Той ме поглежда и се усмихва.

Седим си мълчаливо на тапицираните седалки и прътовете ни се люлеят във въздуха. Вълничките пляскат по алуминиевите понтони. Затварям очи зад слънчевите очила и слушам, наслаждавам се на слънцето, на вкуса на студената бира, на напрежението, което буквално чувствам как се напомпва върху лицето на Дийн Вилей. Рангъл и Алън си говорят за футбол, а Бърт непрекъснато поглежда на запад, докато аз изчаквам.