Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Сграбчвам китката й и я притеглям към себе си, след това минавам покрай нея. В един миг я зървам как стои сама в банята, мръщи се и се ежи. Затварям вратата и се оттеглям.

Най-големият събирач на средства за предизборната президентска кампания в САЩ закусва с мен в дома ми в Ню Йорк сити. Седим в трапезарията, която гледа към парка. Той е сприхав конгресмен от Бъфало, който изригва поток от думи и размахва ръце като боксьор, нанасящ серия от ъперкъти. Когато започва да ми обяснява важността на предстоящите избори и запазването на мнозинство в Камарата на представителите и в Сената, аз вдигам ръка.

Съобщавам му каква ще е сделката: пет милиона долара за Републиканския национален комитет срещу възможността да правя препоръки относно бъдещите номинации за Върховния съд. Преди да успее да възрази, го уверявам, че искам само достъп. Не ме интересува дали моят кандидат ще бъде избран или не, искам само президентът да пожелае да ме изслуша.

Закуската свършва. Казва ми, че ще му е нужно да получи разрешение и става от масата.

Аз също ставам и се ръкувам с него, след това изваждам чек от джобчето на блейзъра си и му го подавам. Той поглежда цифрата и малка усмихва изпълзява върху лицето му.

— Ще ви се обадя — казва.

— До края на деня, ако не възразявате — отвръщам аз и го изпращам надолу по стълбите до външната врата. Денят навън е топъл и слънчев, небето е чисто синьо над разцъфтелите дървета в парка.

Поглеждам часовника си. Има време за тренировка, преди да се срещна с Андре и мисля, че това ще ми се отрази добре, ще свали част от напрежението. Не искам накрая да го удуша. Когато влизам под душа, крайниците ми треперят от вдигнатите тежести, от изпълненията на „ката“ и от яростните удари по тежкия боксов чувал.

Успокояващата празнота след физическото изтощение ми помага да се овладея и да не избухна при вида на подигравателната усмивка на Андре и навирената му брадичка. Облечен с дънки и тениска седи, преметнал крака през едно кожено кресло в библиотеката ми. Бърт стои в ъгъла до лавиците с подвързани в кожа книги. Отпуснатите покрай тялото му ръце са свити в юмруци, вперил поглед изпод почти спуснатите си клепки в Андре.

— Много готино място сте набарали, бе смешници — казва Андре, оглежда се и накрая погледът му спира върху мен. — Какво е станало с лицето ти?

Не му обръщам внимание и сядам в креслото с висока облегалка зад писалището си. Скръствам ръце и го гледам, докато той не изсумтява.

— Е, този тъпанар Бърт ми казва, че можеш да ми осигуриш договор за запис, а истината е, че напоследък нямам много предложения, затова съм тук.

Бърт избучава тихо:

— Когато ястребът лети, мишката най-добре да си седи в дупката.

— Ей, майната ти — на теб и на баба ти! — сопва се Андре.

Вдигам ръка и Бърт спира на място.

— Имам работа за теб — казвам на Андре. — Хелена тръгва през ноември на ново турне. Ако свършиш тази работа, ще подгряваш публиката й. Ако те бива, ще ти осигуря договор за два компактдиска с „Върджин“.

Големите черни очи на Андре светват и той пита:

— Чий скапан череп трябва да наритам?

— По-лесно е от това — отвръщам. — Единственото, което трябва да направиш, е да се подстрижеш, да си живееш като принц и да бъдеш любезен към някои мои приятели.

— Какво, да не е някаква педерастка история? Не се занимавам с такива глупости. Какво искаш да кажеш с това „като принц“?

— Не, всъщност става дума за едно момиче. Ще ми бъде много от полза, ако се заинтересува от теб.

— Някоя грозотия ли е?

— Ако щеш вярвай — казвам и изваждам лъскава снимка на Дани от най-горното чекмедже на бюрото си и му я подавам, — но мисля, че това ще ти хареса. Ала аз все пак ще ти платя.

— Тогава къде е шибаният капан? — пита той, поглежда снимката и присвива очи към мен.

— Част от сделката е да не задаваш въпроси, Андре — отвръщам. — Това сигурно ти звучи познато.

— Да, ама ти не си Бонапарт — казва, очите му святкат, стиска силно зъби.

— Точно така. Огледай се. Всичко това не е дошло от бинго. Това е Ню Йорк сити. Тук могат да се случат големи неща. Мога да ти създам кариера на певец с едно щракване на пръстите. Това харесва ли ти, или искаш да се върнеш към бингото?

— Всичко това е съвсем странно, мамка му — казва и прокарва пръсти през косата си. — И защо точно аз?

— Защото си най-подходящ за работата — отговарям, — и защото знам какво те движи.

— Да бе, и какво е то?

— Парите — отвръщам. — Славата. Неща, които мога да ти дам и знам, че ще направиш много за тях. Ако трябва, дори ще убиеш, нали? А аз искам само да изиграеш ролята си. Ти си княз Андре Каспаров.