Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Има високите скули на манекенка, кожата върху лицето й е опъната здраво. Лъскава и гладка за разлика от надиплените бръчки по шията й. Вдигнала е високо брадичка и е с изправен гръб. Кестенявата й коса е гъста и дълга, облечена е в халат, който е разтворен така, че да показва модния й цял бански костюм и впечатляващата гръдна обиколка, която също изглежда е минала под хирургическия нож.

— Не бихте могли да познавате моето семейство — отвръщам. — Корените му са от Белгия. Моят прапрапрадядо е бил дребен благородник, който е намерил начин да скъта фамилните пари за четири поколения напред.

— Необичаен начин да се отстоява едно фамилно име — усмихва се тя.

— Да, но е интересен и ефективен начин да се натрупа невероятно богатство.

— Пари, пари… Звучите ми като Боб.

— Мисля, че ще установите, че имам и добри маниери — казвам. — Надявам се. Хората казват, че ако използвам дори частица от репутацията ви, ще бъда добре приет навсякъде в Ню Йорк.

Тя подсмърча леко при тези мои думи, разтваря пръсти и поглежда ноктите си.

— Мартин ми каза, че сте купили „Джетс“.

— Да — отвръщам. — Реших, че след като ще живея в Ню Йорк, трябва да притежавам отбор.

— Аз пък харесвам тениса — казва тя с неубедителна усмивка. — Доколкото разбрах, с Боб ще разговаряте по работа. Тогава ще ви оставя насаме.

— Надявам се някой път заедно със съпруга си да се присъедините към мен на вечеря.

— В това отношение съм старомодна — казва ми тя. — Ако Боб каже, че ще вечеряме с някого, значи ще вечеряме.

След това хвърля един бърз поглед на Дебрей и тръгва по частната си дървена пътечка към плажа, където някой вече е издигнал шатра на синьо-бели райета.

Погледът на Дебрей пробягва по голите й крака и перфектно оформения й задник, след което се усеща, че го гледам, и се изчервява. Един глас откъм къщата ни кара и двамата да се обърнем.

— А, вече сте се запознали с жена ми.

Това е Рангъл, лицето му е по-изопнато от всякога. Черните му очи са едва-едва раздалечени от онзи остър нос; голямото богатство го е направило добродушен. Има малък мустак и косата му е боядисана така, сякаш се е опитвал да заприлича на жена си, но вместо да е кестенява, тя е някаква странна смесица от оранжево и черно. Темето му е покрито с кичур от същата тази коса, причесана откъм дясното му ухо. Стиска дългите пръсти на лявата си ръка в юмрука на дясната. До него се издига сателитна чиния.

— Мартин — казва Рангъл, — запознай, моля те, новия си приятел с Дани.

— Разбира се — казва Дебрей и ме запознава с младото момиче — студентка, за която знам, че е дъщеря на Рангъл от първия му брак. Тя е ниска, с тъмна коса и с тяло, което е стегнато и с достатъчно извивки.

Момичето ме поглежда и свежда очи, докато се ръкуваме. В погледа й се мярва жадно пламъче, а усмивката й едва-едва разкрива малките остри зъбки, които е наследила от баща си. Сваля халата си, извива леко гръб и наперено се отправя към едно кресло. Току над извивката на задничето й има малък татуиран паяк. Сяда и започва да маже с крем загорелия си корем.

— Втори курс е в „Пен“ — обявява Рангъл и се ухилва толкова широко по посока на дъщеря си, че ъгълчетата на очите му изчезват в паяжината от бръчки, а зъбите му блясват на слънцето. — Само шестици, отгоре до долу и момчетата се редят на опашка пред нея, досущ като аеропланите на летище „Ла Гуардия“.

— О, така ли? — казвам. — Доколкото си спомням, Мартин ми спомена, че излизала с Алън Стефано.

Въодушевлението на Рангъл се стопява. Поглежда ме с полуусмивка и казва:

— Нищо не разбирате от млади момичета. Този месец се сгодява за един, следващия месец се жени за друг…

Усещам как лицето ми се изопва, навеждам настрани глава и поглеждам сурово Рангъл. В един момент се чувствам повече като мишката, отколкото като котката, но това не може да бъде.

— Не ме разбирайте погрешно. Алън е добро момче. Но мисля, че съм отгледал дъщеря, която разбира колко важна е репутацията. Бащата на Алън също се справя добре, но се намира твърде далеч от списъка на Кейти за коледното парти.

Доброто му момиче ме поглежда, усмихва се; и прехапва долната си устна.

— Доколкото разбрах, майката е малко странна — казвам.

— Художничка — отвръща той и кимва. — Много симпатична обаче. Но нека седнем да пийнем по едно преди обяда.

— Татко — казва момичето и заслонява с длан очи от слънцето. — Искам едно питие. Ще ми донесеш ли?

— Разбира се, котенце — отвръща Рангъл.