Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Часът е едва девет и половина, когато запалваме пури и поемаме по краткия път по улица „Притания“, за да приключим със сделката. Въздухът е прохладен, а миризмата на тютюна е освежаваща след деня, пропит от мочурливата влага на Ню Орлиънс. Когато приключваме, вдигам ръка и дълъг черен джип хъмви се появява сякаш от нищото и спира до бордюра. Бърт изскача отзад, облечен в смокинг и отваря вратата. Уди се втрещява и клати глава към мен, след което на предложението да го откараме отвръща, че ще повърви пешком.

Срещу петстотин долара имаме за вечерта и мотоциклетен ескорт. Зад въртящата се синя лампа на ченгето направо пронизваме „Куотър“ с тежкия му трафик и тълпите пияни фенове, за да стигнем в „Хаус ъв блус“ в десет.

Забелязвам момчетата прави до бара, пият и въртят глави като кукли на пружини към играчите-звезди и момичетата, накипрени с прилепнали блузки и с разголени пъпове. Ръкувам се сърдечно с тях и поръчвам по още един ред питиета. Те още не са сервирани, когато комисарят — който стои наблизо, — прекъсва разговора си със собственика на „Ястребите“ Артър Бланк, за да ме запознае с жена си.

— Както изглежда Сет ще е новият собственик на „Джетс“ — обяснява й той.

Алън изглежда така, сякаш някой е лиснал питието си върху лицето му. Комисарят представя Артър Бланк и жена му Стефани, която извиква Майкъл Вик. Момчетата се опулват, оставят чашите си на бара и се изправят, за да се ръкуват. Кратък разговор на незначителни теми и отново сме насаме.

Алън пита:

— Ще купувате „Джетс“, така ли?

— Още не е официално — отвръщам и сръбвам от бирата си „Хайнекен“.

— Той ще купува „Джетс“ — казва Алън на Мартин.

— Алън играе в университета — обяснява Мартин и сочи приятеля си с бутилка бира. — Иска да бъде като Чад Пенингтън.

— Обичам „Джетс“ — казва Алън и очите му грейват.

— За „Джетс“ — казвам и вдигам чашата си, да се чукна с техните бутилки. Трябва да се насиля, за да не гледам лицето на Алън. Носът, формата на очите. Самата Лексис.

Сантана напява тихо от сцената, а публиката вика и се радва. Музиката и димът се вият заедно, попиват лъчите проблясваща цветна светлина. Червено. Жълто. Зелено. Говорим си високо, за да надвикаме музиката.

— Наистина ли играете? — питам и се вглеждам в очите, а не в лицето му.

— Като куотърбек — отговаря Алън и отвръща на погледа ми.

— Има шансът тази година да открие първенството.

— Мартин вдига бутилката си и я чуква о тази на приятеля си.

— Какво следвате? — питам.

— Ами, ще уча право — отвръща той, — но точно сега се занимавам с изобразително изкуство.

— От изобразително изкуство — в правото? Съвсем различни дисциплини.

— Баща ми искаше да следвам финанси — казва той.

— Финанси и футбол. Много се ядоса като научи, но мама го укроти. Както и да е, трябва да рисувам четири години. След това или ще заиграя в НФЛ, или ще започна да следвам право. Нещо полезно.

— Има сума безполезни юристи — казвам. — Но не и достатъчно добри художници.

Алън отмята глава настрани и отвръща:

— Все едно чувам да говори майка ми.

Поръчвам непрекъснато, пиенето да не спира, и след час вече сме най-близки приятели. Момчетата ще гледат утре мача от ложата ми срещу линията на 50-те ярда. Пиенето се превръща в малко необявено състезание и аз съм губещият. Най-накрая Алън вече се олюлява. Погледът на Мартин ту губи, ту отново придобива фокус, той се взира в бутилката и си мърмори под носа изписаните върху етикета на „Бъдуайзър“-а думи.

Поглеждам часовника си. Полунощ е. И като вдигам очи, виждам нея. Една жена, която върви през тълпата и привлича вниманието на всички мъже в радиус от десетина метра. Косата й е дълга и права. Бронзово руса. Трудно е да се реши кое прави по-силно впечатление — фигурата или златистото й лице с неговите светлосини очи и червени устни. Не е висока, но е с бели обувки на високи токове, които си отиват с прилепналата й сатенена рокля. Спира като вижда Алън и се вторачва в него. Усмивка разтяга нежните й устни, за да разкрие перфектни бели зъби.

Когато момичето се обръща и изчезва в тълпата, Алън ми се усмихва широко. Кимам и той тръгва, залитайки подире й. Друго момиче сяда до Мартин. Той вдига глава и веднага хлътва по него. Появява се Бърт и аз му нареждам да закара Мартин и новата му приятелка до хотела. Излизам от задния вход, обувките ми леко потракват по стъпалата от ковано желязо, които ме извеждат на настланата с тухли алея. Тичам бавно в протежение на две пресечки, докато зървам бялата рокля. Алън е с нея, препъва се и залита, за да не изостане. Главата му подскача в такт, а ръцете му танцуват между двамата. Тя се смее — високо и силно чуруликане, след това докосва бузата му. Той я улавя за ръката и двамата продължават да вървят. Следвам ги на отсрещния тротоар и на половин пресечка разстояние.