Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Преминаваме от Моне в зала със специална изложба на Джоузеф Търнър. Виждам „Кораба с робите“, заета от Бостънската галерия, и тръгвам към нея. Това е оригиналът, от който е била направена репродукцията, залепена от Лестър за тавана над леглото ми в килията. Тълпа. Касапница и ужас в развълнувано море. Слънцето, което слиза зад хоризонта като последното пламъче на газова горелка.

— Мисля, че знам кой е бил — казвам.

— Аз никога няма да забравя лицето му — казва тя. — Баща ми беше на пода. Кървеше, на пода имаше и пистолет. Онова ченге го вдигна и започна да се кара с баща ми. Познаваха се. Знам го, защото говореха, че са партньори. И тогава се разкрещяха и той го уби. Просто допря дулото на пистолета до главата на баща ми. Аз се опитах да изпищя.

Отмествам поглед от картината към Хелена. Очите й лъщят и са пълни със сълзи. Избърсва ги с опакото на ръката си, гласът й се разтреперва.

— Тогава той ме взе. Не помръднах. Не можех. Той просто ме вдигна под мишница, сякаш бе някакъв великан човекоядец. Хвърли ме в багажника на онази полицейска кола. Каза: „Хубаво детенце“. Усмихна се, сякаш бях кукла или нещо такова, и знаеш ли какво казах аз?

Тя се разсмива. Дрезгав, стържещ звук, досущ като граченето на гарваните в лондонската Тауър.

Поглежда картината, кима и казва:

— „Полицаите са мои приятели“ — ето това казах. Бях го научила в училище.

Виждал съм понякога сълзи в очите на Хелена и преди, но не и нещо подобно. Тя се разридава силно и високо. Хората се отдръпват от нас като от прокажени. Прегръщам я силно и я настанявам на една пейка, галя я по косата, докато не спира да трепери. През цялото това време един белокос пазач се прокашля и ни гледа вторачено, но аз го гледам свирепо и го държа на разстояние.

Тя притихва и я питам:

— По-добре ли си?

Тя кима и казва, че е добре.

— Хайде — вземам я за ръка, — имам изненада за теб.

Докато се изкачваме с асансьора, Хелена подсмърча и ме поглежда без да повдигне брадичка. Усмихвам се и й намигам. Тя отвръща на усмивката ми и ме плесва по бедрото.

Апартаментът е украсен със старинни неща, с кадифе, с дърво в богати тъмни нюанси, с мраморни плотове на масичките и златен варак. Таванът е небе в стил рококо, с бели облачета и крилати ангели. Странна смесица от мъже и жени е събрана край мебелите до бялата мраморна камина. Когато влизаме, те спират да говорят и погледите им се насочват към нас.

Няколко чаени чаши подрънкват, докато ги поставят върху чинийките. Един висок слаб мъж с мустаци се прокашля и поправя широката си вратовръзка. Закръглен дребен мъж в тъмен костюм, с въздълга коса и синкави устни пристъпва намръщен напред и пита със силен манчестърски акцент:

— За какво е всичко това?

— Хелена — обръщам се към нея, — запознай се с Питър Даруин. Той е твоят мениджър.

— Ама това наистина ли е сериозно? — пита Даруин, изсумтява и се задавя едновременно.

— Не — казвам. — Когато казах един милион в аванс, имах предвид два милиона.

Лицето на Даруин се отпуска и след това разцъфва в усмивка.

— Виж ти, виж ти — казва той и разтваря ръце. — Така да беше казал. Дай да ти стисна ръката.

Стискаме си ръцете, след това повеждам Хелена към групата на останалите. Високият с широката вратовръзка е адвокатът й. Нисичката жена с розова коса и с очила с формата на котешки очи е координаторката на облеклото й. Крехкият, женствен на вид мъж в черно с бръсната глава и очила с рогови рамки е фризьорът й. Хубавичката зеленоока жена, облечена в трико, е хореографката и треньорка по физическата й подготовка. Белокосият чернокож е учителят й по пеене. А дребната възрастна жена с изправен гръб и салфетка, разтворена върху скута й, ще я учи на етикет.

Хелена се ръкува с всички и кима на всички. Дребната старица й казва: Гледай хората в очите, скъпа, а Хелена се изплезва и след това ми се ухилва.

— Просто пари — казвам й, след което се обръщам към другите: — Благодаря много на всички, че дойдохте. Намирате се тук, защото сте най-добрите. Всички получавате едно и също. Тригодишен договор за десетократно по-висока сума от досегашните ви възнаграждения. Доколкото съм запознат с вашите таланти и с нейния, Хелена ще стане най-голямата звезда в музикалната индустрия след… след кого? Джей Ло?

— Скъпи — казва фризьорът, — с тези бузки и с малко по-добро осветление, Джей Ло ще изглежда пред нея като скитница, каквато всъщност си е.

Старата дама подсмърча.

— Разполагате с три месеца — казвам. — Необходим ни е албум и клип. Вече съм наел студио в „Уорнър брос“, където ще се заснеме видеозапис под режисурата на Джо Питка. Ще ви предоставя своя самолет G-V , тъй че пътуването напред-назад ще е по-лесно, отколкото човек да прескочи до Шотландия. Ще пуснем първия сингъл в края на декември.