Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Русо излиза от кухнята, избърсва ръце в престилката си и хвърля обезпокоен поглед към нас, преди да изчезне в посока голямата зала. Бърт стисва устни и поклаща глава и двамата се изправяме, за да последваме нашия домакин. На половината път по коридора зее отворена врата и двамата влизаме в уютен кабинет, в който пращи огън, а Русо седи зад кръгла дъбова маса и пуши марлборо лайт.

— Ако нямате нищо против — изръмжава Бърт, — господин Бел не обича дима.

Гледам вторачено Русо, докато не угасява цигарата си в керамичен пепелник, издухва дима странично през ъгълчето на устните си и казва:

— Няма проблем.

Оставям куфарчето на масата и сядам срещу Русо. Бърт тихо затваря вратата и остава вътре, до нея.

— Той… не иска ли да седне?

— Така сме си добре — казвам, щраквам ключалките и отварям куфарчето така, че капакът му пречи на Русо да види парите и револвера. — Господин Русо, тук съм от името на клиент, който иска да ви даде известна сума пари.

— Пари ли? За какво? — казва той и погледът му се стрелка между мен и Бърт.

— За известна информация — отвръщам. — За един човек на име Реймънд Уайт.

Кръвта се стопява от лицето на Русо. И той шепнешком казва:

— Реймънд ми беше приятел.

— Така разбрах и аз — продължавам. — Моят клиент иска да узнае повече за това, което се е случило с господин Уайт. Били са заедно в затвора и господин Уайт е спасил живота му. За съжаление господин Уайт бил убит по време на опит за бягство.

— Мъртъв ли е?

— Да — отвръщам.

— Не знаех — казва той, челото му е смръщено. — Чух, че го смятали за мъртъв, но не знам това със сигурност.

— И моят клиент би искал да направи нещо за хората, които са били близки на господин Уайт — продължавам. — Господин Уайт ви е споменавал няколко пъти… като приятел.

— О, да, бяхме приятели — казва той. — Реймънд…

Поклаща глава и добавя:

— Какво направиха с него… по дяволите.

— Но вие сте знаели, че са му подготвили капан — казвам. — Знаели сте какво са направили Франк Стефано и Боб Рангъл.

— Той ли ви каза?

— Казал го е на моя клиент.

Русо улавя с длани кръглото си лице.

— Трябваше да кажа нещо. Знам го. Но тогава бях пиян. Почти през цялото време. Не вярвах, че те наистина са възнамерявали да го… и когато аз…

Русо вдига глава, поглежда ме с кървясалите си очи и казва:

— Казвам ви истината. Уплаших се. И все още се боя… От тях.

— Ами баща му? — питам. — Не трябваше ли да му помогнете? Научих от пресата, че починал. Изключили му тока. На клиента ми са му казали, че вие би трябвало да помогнете на бащата на Реймънд.

— О, аз го направих — отвръща той. — Да не ме будалкате? Поне се опитах. Но онзи старик… никак не беше лесен. Не искаше помощ от никого.

— Откъде знаете?

— Имаше едно момиче. Лексис. Не знам колко знаете…

— Продължете.

— Тя беше гадже на Реймънд. А после, след всичко случило се, се омъжи за Франк.

— За мъжа, който…

— Да, така е, тя роди момче — продължава той. — Знам само, че тя дойде при мен с парите. Доста пари. Помоли ме да ги дам на бащата, но онзи дъртак… ами той не искаше и да чуе. Не искаше да вземе нищичко от никого. Реймънд, и той беше крайно упорит негодник и никак не бе трудно да се види от кого го бе наследил.

— Защо се страхувате още? — питам.

— Вие знаете ли кои са тези хора? — пита той и леко накланя глава.

— Ченге, което преуспява в бизнеса — отвръщам. — Политик, осребрил положението си на Уолстрийт.

— Ха, „преуспял“ в бизнеса ли? Онзи Франк късаше топките на всички, които се изпречваха на пътя му. Замеси се с големите босове в Атлантик сити. Притежава няколко казина и хотели и прочее. „Преуспял“? Сигурно има сто милиона, а Рангъл навярно притежава още повече. Шеф е на някакъв фонд или нещо такова, ама и той не вземаше пленници в битките, в това мога да ви уверя. Две големи риби, това са те. Опасни за здравето, дори за здравето на готин адвокат като вас.

— Но нещата не са потръгнали толкова добре за вас — казвам и се оглеждам.

— Е, не е чак толкова зле. Само дето през зимата е студено…

Поглеждам към огъня в камината и бавно кимам:

— Уф, кого, по дяволите, будалкам? — въздиша той. — Пълен батак е. Ако нямам споразумение всеки ден през следващите два месеца да идват хора със снегомобили, шибаната банка сигурно ще ми отнеме тази дупка. И може би ще ми направи услуга. Мисля си да пусна слух за някакъв призрак. Понякога това привлича хората.

— Но продавате и наркотици — казвам и погледите ни се срещат.