Тим Грийн - Перфектно отмъщение

— Той ми се видя съвсем спокоен — рече Лексис, усетила как топлината на алкохола се разлива по тялото й. Колата зави към уестсайдската магистрала. В тъмното се появиха кораби, които плаваха по реката. Пред тях мостът „Джордж Вашингтон“ се простираше в нощта, осветен от стотици синьо-бели лампи, пулсиращ със светлинките на червени габарити и стопове.

— Той го крие — каза Франк. — Досущ като мен. Но е нервен. Виждам го. Това са мъжки работи.

Вдигна телефона:

— Задмини го този де, по дяволите. Дювал, нали ти казах, че бързаме.

Лимузината дръпна напред, лъкатушеше, като ту излизаше от лентата си, ту се прибираше отново. Някой наду клаксона. Лексис подаде празната си чаша. Ъгълчетата на устните на Франк увиснаха.

— Да не би да се боиш, че ще те изложа? — попита Лексис и разклати чашата.

Франк се нацупи и й наля още. „Излагам“ бе като паникбутон. Дума, която тя изстрелваше срещу него от време на време, която напомняше и на двама им деня, в който го улови в безусловна измама. Денят, в който бе заплашил да я убие, дори само да опита да го напусне и да вземе със себе си сина им.

Франк обичаше да се преструва пред хората, че всичко в семейство Стефано е наред. Не обичаше да му напомнят, че всичко е само една фасада. Тя не можеше винаги да натиска бутона, но във вечер като тази, когато оставаше толкова малко до мача и до всички онези хора, които познаваше, тя държеше коза в ръцете си.

Усмихна се на себе си и се облегна в ъгъла на колата, посръбвайки от чашата, която държеше с две ръце. Франк извади клетъчния си телефон, позвъни на един от приятелите си и потвърди служебната им среща по-късно.

Тяхната лимузина не бе единствената, която паркира пред градския стадион в Ривърдейл за големия мач, но бе единствената с никелирани джанти и радиаторна решетка, друга Лексис не видя. Въздухът бе свеж, откъм Хъдсън през полето Бертино повяваше ветрец. Седалките извън козирките вече бяха заети и публиката жужеше, осветена от прожекторите. Те прекосиха по тревата, покрай пистата. Отборът загряваше. Франк мина през един малък отвор в оградата и отиде до самия край на игрището, където се съвещаваха реферите.

— Алън Франсис — извика той, свил ръце като фуния пред устата си. — Излез и им наритай задниците, синко!

Алън погледна към баща си, след това сведе маската на лицето си към коляното, продължаваше да се разтяга и да загрява. Франк закрачи обратно към пистата, помпаше стиснатия си юмрук, а върху лицето му бе разцъфнала широка усмивка.

Един мъж с кафяво велурено сако, прегърнал жена си, го изгледа. И прошушна под носа си:

— Какъв простак!

— Този Алън е толкова добро дете — каза жената и поклати глава.

— По нищо не прилича на баща си — добави мъжът й.

Лексис мушна ръце в джобовете на палтото си и извърна глава.

Франк се върна със зачервено лице и каза:

— Сега вече е готов.

Поведе Лексис към най-горния ред и каза на неколцина по-възрастни хора да се посвият малко и да направят място за родителите на куотърбека.

— Франк — рече Лексис.

Той отвърна прекалено високо:

— Какво? Тези надути сноби нямаше дори да попаднат в първенството, ако не беше моето момче. И затова могат да посместят малко задниците си.

Лексис стисна устни и се извърна отново. Франк започна да оглежда с бинокъла си публиката и да търси скаутите на колежанските отбори. Лексис си мислеше, че на почивката би могла да прескочи до колата да удари още едно.

— Ето — каза Франк, все така високо, улови я за ръка и посочи: — Онзи е от „Сиракюз“, а там има един от „Пен стейт“.

Лексис погледна и кимна, след което бързо насочи вниманието си към Алън, щом отборът се разби на групички подир загрявката. Алън започна да подава пасове към посрещаните, като облизваше пръсти, преди да хвърли.

— Виж му ръката — каза Франк.

— Ти не си играл като куотърбек, нали, Франк? — попита Лексис, почувствала леко главозамайване.

Франк й хвърли един бърз поглед, след това вдигна отново бинокъла към очите си.

— И аз имах много здрава ръка — каза той. — Досущ като него. Но тъй като бях много едър, ме слагаха на крилото. Това е единственото, което е взел от теб. Очите и тази негова конструкция.

Лексис само кимна.

Третото ни самостоятелно „инкасаторско“ пътуване с Бърт ни отвежда до един стар, преустроен хотел на езерото „Ракет“, на име „Брайт сайд“. Проучих картата преди да тръгнем и видях, че езерото Кора е наблизо и ни е попътно. Аз шофирах стария форд бронко на Бърт, а той спеше, опрял лице на прозорчето, когато отбих от магистрала 29 и поех по „Ънкъс роуд“. Когато спрях пикапа, Бърт се почеса по главата и разтърка очи. Късен следобед е и слънцето свети, духа топъл ветрец, но аз изваждам фенерче изпод седалката и го пъхам в джоба на панталона.