Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Акуесасните ме настаняват в един фургон с Бърт — едър мъж с дебели кръгли бузи и очи, присвити в постоянна усмивка. Фургонът му е стар модел — с аеродинамични форми — и прилича на сребрист пъпеш, скътан в гнездо от високи бурени и храсти. Малък е, но е чист, с две малки спални и собствен душ и тоалетна, свързани със септична яма, която трябва да се изпомпва веднъж месечно. Бърт ме оставя насаме през повечето време, освен когато се опитва да ме накара да участвам в едно от двете му любими занимания — пиенето на бира „Молсън голдън“ и борба с палци.

Един ден чета репортаж в „Ню Йорк таймс“ за решението на съдия Вилей във Втори апелативен съд относно браковете между хора с еднакъв пол, когато Бърт влиза с бутилка „Молсън голдън“. Предлага и на мен една и аз вдигам глава да му кажа, че приемам. Когато Бърт вижда вестника, лицето му потъмнява и той прави крачка към мен.

— Познаваш ли този човек?

На снимката в горния ляв ъгъл на страницата е къдравият нисичък съдия Дийн Вилей.

— Познавах го преди много години — отвръщам.

— Приятел?

— Враг.

— Добре — казва Бърт и чертите на лицето му омекват малко, но тонът му си остава мрачен. Отива до хладилника и се връща с бутилка бира за мен.

— Ако получа тази възможност — казва той и се отпуска върху износения шезлонг, — ще го убия, нищо, че е съдия.

Бърт ми разказва историята на по-малкия си брат, който живеел и работел в Уотъртаун и за пътуването, което двамата предприели един уикенд, за да идат на гости на приятели в резервата Онондага, че да гледат шампионата по боулинг на ЕйБиЕй в Сиракюз. След финалите се отбили в някакъв бар в Саут сайд и там брат му се сборичкал с някакви местни. След боя двамата решили да поемат на север, вместо да прекарат нощта с приятелите си в резервата. Върнали се в апартамента на братчето в Уотъртаун и там се установило, че кой знае как по време на битката братчето загубило ножа си — автоматичен нож с никелиран череп.

На следващия ден дошли полицаите да го арестуват за убийството на мъжа, с когото се сбил. Вилей обвинил братчето въз основа на хипотезата, че след боя то причакало убития, докато се връщал у дома си и го намушкало петнайсет пъти с този никелиран автоматичен нож, който захвърлил на местопрестъплението.

Бърт бил единственото му алиби и шанс да докаже невинността си. На процеса Вилей буквално разкъсал Бърт на части, но съставът от съдебни заседатели не произнесъл присъда. Но през нощта след показанията на Бърт брат му се обесил в ареста.

— Не знам дали ще имам тази възможност — казва Бърт и става да донесе още две бири, — но ако я получа…

Бонапарт не е шефът, но той върти нещата: казиното, салоните за бинго с големи залози и контрабандата на цигари, прехвърляни през реката от Канада, където данъците са достатъчно по-ниски, за да направят това начинание свръхдоходоносно. Бонапарт пренася и по малко марихуана за региона на Адирондак, но този пазар не е голям и мисля, че той и хората му сами изпушват по-голямата част от печалбата.

Плащат ми в брой всеки петък. Отиваме в голямата съвременна къща на Бонапарт, която гледа към реката, и той се смее, докато ми плаща със стодоларови банкноти, които можело и да са истински, но можело и да не са, след като не мога да установя разликата. Повечето от хората му ядат, пият, пушат, проиграват на комар изкараните пари, но изглежда не ме презират за това, че спестявам и прекарвам повечето от свободното си време в четене под голата крушка, която виси над дивана на Бърт. Името ми еволюира от Бягащия елен през измисленото от Бонапарт Бързите пари до Бързата книга.

Има един акуесаснец на име Андре, който е един от лейтенантите на Бонапарт и след време двамата с Бърт ни пращат с него да събираме парите от наркотиците. Тези обиколки не са по вкуса ми, тъй като се налага да излизаме от резервата, но тук не е демокрация и нямам право на глас.

Андре е млад мъж, само на двайсет и пет години. Има гладка кожа и е хубавеляк, с големи кръгли очи и прав тесен нос, с лъскава черна коса, подрязана на черта току над яката му. И той е наполовина индианец като мен и с черните косми по ръцете и краката си прилича повече на бял, отколкото на индианец, но никой не споменава това. Андре свири на китара и страстта е оркестърът му, но парите си печели от злонравието си. Затова тъкмо него Бонапарт изпраща да събира парите от бледоликите.

Носи се слух, че е пребил собствения си баща с щанга за вадене на гуми. Факт е, че го е правил на мнозина други бледолики и не ми е нужно много време, за да разбера, че Андре харесва работата си, че винаги влиза в дадена ситуация с горещото желание да донесе неприятности.