Тим Грийн - Перфектно отмъщение

Една нощ засичаме един дилър на марихуана в хижата му току до Лейк Плесид. Когато нахлуваме, онзи тъкмо е разсъблякъл онова момиче, водачката на мажоретките на местния отбор върху дивана и се готви да я почва. Снася набързо парите, които дължи, но Андре го хлопва по тиквата с дръжката на пистолета си, сграбчва момичето за китката и го повлича пищящо към банята.

Слагам ръка върху рамото на Андре.

— Хайде — казвам и преди да успея да мигна, колтът му 45-и калибър е зареден и дулото е завряно в лицето ми.

— Не ме докосвай, шибан книжен червей — съска той. — Никога не ме докосвай.

— Тръгваме си — казвам, без да се отместя.

Момичето се освобождава, изтичва в спалнята и затръшва вратата. Андре ми се усмихва накриво.

— Изнасяй задника си навън и чакай, докато свърша тук — казва той, — инак Бърт ще трябва да почиства мозъка ти от стената с хартиени салфетки.

Изобщо не трепвам:

— Хайде, давай. Ще спестиш и на мен, и на маса други хора куп неприятности. Получихме онова, за което сме дошли.

— Бум! — изкрещява Андре и дръпва пистолета.

Аз стоя и го гледам, а той се разсмива и ме потупва по гърба. А на Бърт после ще каже:

— Тук си имаш един истински побърканяк, знаеш ли? Надявам се нощем да заключваш този луд човек в стаята му.

Тръгваме си заедно с парите, Андре ме е прегърнал през рамо. След това Бонапарт започва да ни изпраща с Бърт сами. Андре се държи добре, когато сме заедно, но му нямам доверие и не мога да се избавя от чувството, че един ден, когато съм със свален гард, той ще ми стори нещо лошо.

Слънцето вече бе залязло. Навън се чуваше приглушеният шум от клаксони на такситата и спирачките на камионетките, движещи се по Парк авеню. Лексис стоеше в мрака. Едва доловими форми се очертаваха на картината пред нея. Когато за пръв път изпадна в транса си, имаше достатъчно светлина. Тя чу да викат името й някъде далеч навътре в апартамента. Остави четката си върху палитрата.

Допи наполовина празната си чаша с шардоне, след което съблече престилката и пооправи предницата на пуловера си. Франк я чакаше в преддверието, държеше в ръце палтото й от норки с три четвърти дължина.

— Но Франк — рече тя. — Отиваме на футболен мач.

— Ще побързаш ли?

Той миришеше силно на одеколон „Куул уотър“, а черният цвят на меката кожа на палтото му си отиваше с колана и с обувките му. Копринената му риза и вълнените панталони също бяха черни. На кутрето си носеше златен пръстен с трикаратов диамант.

— Къде ти е венчалната халка? — попита намръщен той, след като повдигна ръката й, която се показа от ръкава на палтото.

— Ето я — отвърна тя и разтвори пръсти, за да може той да види тъничката платинена халка.

— Иди си вземи истинската — каза той и посочи с пръст.

Дебелите му бузи се зачервяваха. Тя погледна към темето му, когато сведе глава да огледа обувките й — виждаше се малко петно плешивина под къдравата черна и побеляваща коса.

— Франк — повтори тя. — Това е само един футболен мач.

— Това е финалът на шампионата и там ще дойдат сума хора, по дяволите — рече той, все още свел глава, стиснал гневно устни. — Не съм ти купувал тези неща да стоят по гардероби и чекмеджета.

Лексис се обърна и пое бързешком по дългия коридор. Мина през широките двойни врати и влезе в будоара си. В дъното бе чекмеджето с бижутата. Намери бързо пръстена и без да си дава труда да заключва чекмеджето, изтича през спалнята обратно в коридора, като се отби в кухнята за една бърза чаша вино.

— Взех го — рече тя и разпери пръсти, за да може Франк да го види, след което излезе в оформения като ротонда вестибюл на апартамента им.

Франк само изсумтя и отвори вратата пред нея. Прислужникът с бели ръкавици, обслужващ асансьора, чакаше. Навън дългата им черна лимузина бе със запален двигател. Франк напъха едрата си фигура на задната седалка, а портиерът помогна на Лексис. Стъклената преграда между кабината и шофьора бе вдигната. На Франк така му харесваше и той вдигна телефона да каже на Дювал да побърза, защото закъсняват заради Лексис.

— Отново — добави той и й се намръщи.

— Налей ми едно от тези, ако обичаш, Франк — рече тя. — Човек ще си помисли, че ти ще играеш тази вечер.

Франк наля два пръста бърбън от кристалната гарафа и й подаде чашата.

— Наистина е все едно, че аз играя — отвърна той и наля и на себе си. — Ако той не ми напомняше толкова силно за самия мен, може би нямаше да се чувствам така. Но мамка му, всички скаути 8 8 Разузнавачи. В случая става дума за хора, наемани от спортни отбори да откриват млади таланти. — Б.пр. от Сиракюз до Алабама ще са там.