Джесика Хол - В огъня

— Изабел Мари Душейн.

Записа го на листа.

— Изабел, какъв е домашният ви адрес?

Сейбъл помисли за баща си и колко би се разтревожил от новината, че е била на косъм от смъртта. Не можеше да им позволи да се свържат с Реми.

— Нямам такъв.

Брюнетката повдигна тъмните си вежди.

— Бездомна ли сте?

Какво разумно извинение да измисли? Спомни си за вестника, който бе оставила на предната седалка на колата й, сгънат на обявите.

— В момента си търся жилище. — Това бе част от истината. Никога не е била убедителна в лъжите, дори при далеч по-приятни обстоятелства.

— Едва ли сте търсили апартамент в тази част на града. Защо дойдохте тук тази сутрин, госпожо Душейн?

— Търся си и място за офис.

Брюнетката потропа с химикалката по бележника си.

— Защо не ми разкажете какво се случи, като започнете от момента на пристигането ви?

Сейбъл впи пръсти в облегалката. Никой не знае за нас. Внимателно отпусна ръцете си в скута. Трябваше да запази спокойствие, да стои с вдигната глава. Не трябваше да говори за Марк. Просто трябваше да даде показания пред полицията.

Но нали Джей Ди е полицията , едно хапливо гласче се обади в главата й. А досието, с което той разполага, няма много да ти помогне.

Жената я чакаше да каже нещо.

— Не си спомням много.

Сержант Винсент я изгледа продължително.

— Имате амнезия?

Сейбъл я изгледа на свой ред, докато се чудеше дали се шегува, или говори сериозно.

— Просто… нещата изглеждат малко мътни.

— Така ли? — Сержант Винсънт сведе поглед и смръщи вежди. — Какво е станало с ръцете ви?

Сейбъл огледа дланите и китките си, по които се виждаха тъмни, дълги тресчици. За нищо на света не можеше да се сети как са се озовали там.

— Не знам.

Без никакво предупреждение Джийн-Делано се пъхна зад волана и хлопна вратата, което накара Сейбъл да подскочи.

Не Джийн-Делано. Лейтенант Гембъл. Трябваше да го запомни.

Беше се променил през годините. Косата му беше по-къса, високо подстригана на слепоочията, вероятно, за да не се къдри. Виждаха се няколко сребристи кичура. Не беше слаб, колкото в колежа. Рамената му изглеждаха по-широки, гръдният кош — подчертан. Тънък белег се спускаше по една от скулите му и заедно с отсечените бакенбарди му придаваха по-суров вид.

— Ще продължим в управлението. — Джей Ди включи мотора и погледна брюнетката. — Готова ли си?

Гласът му накара сърцето на Сейбъл да ускори пулса си и това я подразни. Забрави гласа му, лицето му. Той е просто ченге.

— Да. — Тери затвори тефтера си, докато Джей Ди превключи на скорост и се отдалечи. — Нещо много бързаме? — Той не й отговори и тя закопча колана си. — Дообрее.

Сейбъл откъсна мислите си от Джей Ди и се концентрира върху най-важното в момента — Реми. Новините за случващото се щяха да бъдат прекалено голям шок за него. Баща й беше на хапчета за сърце и докторът я беше предупредил за риска от всеки допълнителен стрес. Това означаваше да го държи далеч от града и от всичко това.

— Трябва ми телефон възможно най-бързо.

— Няма проблем, госпожо Душейн. — Партньорката на Джей Ди запали цигара. — Може да се обадите от управлението.

Погледът на Джей Ди срещна нейния в огледалото. Това бе нещо, което никак не се бе променило — невероятно сините му очи. Потъмняваха, когато се ядосаше, а сега изглеждаха черни като бездната на ада.

Този път няма да му позволя да ме въвлече там.

Тери Винсент обичаше работата си на полицай, с изключение на бумащината.

Когато Джей Ди ги докара до управлението, тя нахвърля в ума си списък с докладите и формулярите, които трябваше да попълни. Бяха много. Един труп на умишлено подпалено място отваряше много работа.

Полицейското управление на Ню Орлиънс бе преместено преди година в нова сграда — произведение на изкуството, изградена от управата на града като част от кампанията за подобряване условията на работа на силите на реда. Новата главна квартира притежаваше всичко необходимо за ежедневния контрол на осемте полицейски участъка под командването на управлението на Ню Орлиънс, както и електронната инфраструктура, благодарение на която всичко се извършваше автоматизирано — от балистична експертиза до проследяване на уликите. Охраната на обществения ред и разследващите екипи бяха интегрирани със специализирани екипи, за да координират местните, държавните и федералните разследвания, както и да контролират такива големи ежегодни събития като Марди Гра и Шугър Боул 7 7 Шугър Боул — ежегоден турнир по футбол на американските колежи, провеждан в Ню Орлиънс от 1 януари 1935. — Б.пр. .